Читать «Коледен експрес» онлайн - страница 23

— Смяташ ли още дълго да пътуваш с „Кап“?

— Знам ли. Все си мисля, че трябва да напредвам по стълбата нагоре, където са истинските пари.

— Къде ги дават тях? В управлението?

— В управлението ли? — засмя се Тайрон. — Я не се занасяй. Ако става дума за пари, това значи да си носач. Ония глупаци печелят от бакшиши толкова, все едно имат печатница за пари.

— Налей ми едно, и то на секундата!

И двамата се обърнаха и се вторачиха в мъжа. Беше облечен в раиран костюм с елече и изглеждаше умърлушен.

— Как е настроението, мистър Мериуедър? — попита Тайрон, ококорил очи.

— Никакво го няма и искам да пийна. Скоч с лед, и то веднага.

— Още не съм отворил, сър, ако се върнете след…

Мериуедър пристъпи напред.

— Този господин държи в ръка бира, която, предполагам, е получил от теб. Ако отказваш да отвориш бара за мен, редовния платежоспособен клиент, то тогава… — Мъжът се вторачи в табелката с името на Тайрон. — То тогава, Тайрон, предлагам да си потърсиш друга работа, защото, щом сляза от този влак, ще бъдеш безработен. — Мериуедър си погледна тузарския часовник. — Чакам, Тайрон.

— Няма проблем, веднага получавате.

Тайрон приготви питието и подаде чашата на мъжа. Мериуедър отпи.

— Малко скоч си ми сипал. Вие, стюардите, все се скъпите на градусите. Какво, за себе си ли го крадете?

— Ей, що не изпуснете малко парата? — обади се Том.

Мериуедър се извърна към него.

— Случайно да знаете кой съм?

— Самодоволен мърморко, ако питате мен.

На лицето на Мериуедър се появи такава кисела усмивка, че скулите му сякаш щяха да щръкнат през кожата.

— Кажи му кой съм, Тайрон. Ти знаеш, нали?

— Вижте, наливам ви още скоч, разбърквам го хубавичко и дайте да сключим примирие, а?

— Аз съм Гордън Мериуедър. Кралят на първокласно спечелените дела. Опитайте се да ме вбесите и ще се видим в съда, където ще ви отмъкна всичко, което притежавате, макар че като ви гледам, май нямате бог знае колко.

Том пристъпи напред със стиснати юмруци.

— Още по-хубаво — заяви Мериуедър. — Така ще успея и в затвора да ви тикна.

Тайрон застана помежду им.

— Ей — рече той, — стана толкова студено, все едно сняг е завалял, и то тука, вътре. Я да се разотиваме, хайде де, Коледа е все пак. Вие се прибирате у дома за Коледа, нали, мистър Мериуедър, при жената и децата. Обзалагам се, че им носите много подаръци.

— Разведен съм. Децата ми са разглезени пикльовци, които не заслужават нито обич, нито щедрост.

След тези думи Гордън Мериуедър се отдалечи, отпивайки от чашата си. Някъде по средата на пътеката го чуха да се смее.

— Изненадан съм, че не каза „мошеник мръсен“ — подхвърли Том.

Тайрон поклати глава.

— Не ти трябва да се заяждаш с тоя. Години има да те влачи по съдилища. То и снимката му я има в речника, точно до думата „кошмар“.

— Не че искам да го обидя, ама защо „кралят на първокласно спечелените дела“ пътува с влак? Сигурно може да си позволи и частен самолет.

— Ако са верни приказките, печеният мистър Мериуедър се страхува да лети. Да зависеше от мен, бих го посъветвал да си купи собствен влак и да не припарва до моя.