Читать «Коледен експрес» онлайн - страница 20

— Е — рече Том, — животът си е ваш и според мен трябва да слушате сърцето си.

— Благодаря, Том — отвърна Джули и го потупа по ръката.

Да беше се вслушал в подобен съвет навремето с Елинор, всичко можеше да е съвсем различно. По ирония на съдбата те също се бяха запознали в колежа. Елинор беше от ония невероятни умници, които завършваха гимназия на шестнайсет и колеж на деветнайсет. След колежа се бяха захванали с журналистически разследвания в Щатите, на два пъти направиха сензационни разкрития, преди да се решат да станат единствените служители на чуждестранно бюро за начеваща новинарска агенция. Бяха натрупали невероятен опит, който би стигнал не за един, а за няколко живота. Бяха се влюбили също както Стив и Джули. Трябваше да се сгодят, после и да се оженят, а всичко бе свършило тъй внезапно, че на Том все още му ставаше страшно болно, като си припомнеше последните им мигове заедно.

— Свещеникът с нас ли пътува? — На Том му хрумна, че може би ставаше въпрос за отец Кели, но нали беше казал, че се е оттеглил, пък и без съмнение сам щеше да му спомене, ако се готвеше за бракосъчетание.

— Ще се качи в Чикаго — отвърна Стив. — Церемонията ще се проведе на следващия ден. Шаферът и шаферката също ще се присъединят в Чикаго.

— Е, желая късмет и на двама ви. Предполагам, че всички пътуващи са поканени.

— Надяваме се поне някой да дойде — рече Стив.

— Така си е — притеснено додаде Джули, — иначе ще бъде много самотна сватба.

— Никоя булка не би трябвало да преживее това. Аз ще дойда, Джули, и ще доведа всичките си приятели от влака. — Том още нямаше приятели сред пътниците, но нима щеше да е трудно да се сприятели тук, в забележителния „Кап“? Ето, Агнес Джоу му беше в кърпа вързана.

— Салонът, в девет сутринта — уточни Стив. — Гарата се нарича „Ла Хунта“.

— Това означава „пресечна точка“ на испански — поясни Джули. — Стори ни се подходящо място за сватба.

— Простете за любопитството, но защо точно във влак?

— А, сигурно звучи глупаво — засмя се Джули, — но след като дядо ми се върнал от Втората световна война, баба го посрещнала в Ню Йорк. Били се сгодили, преди да започне войната, но отложили сватбата, защото дядо се записал доброволец.

— Човек би очаквал да се вземат, преди той да замине — отбеляза Том.

Джули поклати глава.

— Не, тъкмо затова не го направили. Дядо отказал, защото имало опасност да я остави вдовица. Казал, че ако се върне от войната, то това щяло да му бъде като знак от Бога, че съдбата е предопределила да се съберат.

— Много благородно.

— Е, та той се върнал и баба, нали го била чакала цели четири години, отишла чак до Ню Йорк, защото била намислила там да се оженят, но толкова други войници се женели, че щели да ги бавят със седмици. Затова платили на някакъв проповедник да се качи на влака с тях и щом прекосили границата с Вирджиния, той ги венчал.

— Предполагам, че са имали хубав брак?

— Петдесет и пет години живяха заедно. Преди две години починаха почти едновременно, през седмица.

— И на вас пожелавам същото — каза Том и се изправи.