Читать «Коледен експрес» онлайн - страница 19

Том си представяше как ще коленичи на пътеката, ще извади пръстена, ще излее любовта си и ще поиска ръката й. Представяше си я как се разплаква, а после и той самият. Пестеливите германци, изпълнили целия вагон трета класа, щяха да станат на крака и да ги приветстват, защото без съмнение ритуалът щеше да срути всички езикови и културни бариери. Когато пристигнеха във Франкфурт, напълно непознати хора щяха да пожелават на току-що сгодените всичко най-хубаво — на немски, а също и на сносен английски, — някои дори щяха да тикат омачкани марки в ръцете им.

Нищо от това не се беше случило, защото не направи предложение на Елинор нито онази нощ, нито някоя следваща. Той просто остана на мястото си, а пръстенът в джоба му тежеше като гюле; сили нямаше дори да го вдигне и да го сложи на пръста й.

Сега отново насочи вниманието си към двамата младежи.

— Да смятам ли, че гостите и семействата ви пътуват с нас, или ще ви посрещнат в Чикаго?

Момичето извърна очи, а Стив облиза устни. Том очевидно бе засегнал болно място.

— Ами всъщност семействата ни не… нали разбирате…

— Не знаят, че се готвите да сключите брак?

— Не знаят, а и не биха одобрили да се оженим — отсече Джули и избърса очи с опакото на ръката си.

— Недей, Джул, не е необходимо да му казваш.

— Че той сам попита — сряза го момичето.

Стив погледна към Том и се опита да заеме позата на непукист.

— Ще направим както сме решили. Защото се обичаме.

— Семейството му не ме одобрява — поясни Джули. — Понеже съм от едно затънтено градче на Вирджиния, в Апалачите, за тях аз съм бяла измет. Е, баща ми може и да е работил в мините от шестнайсетгодишен, майка ми може и да не е завършила дори гимназия и… — Тя погледна към Стив. — Твоите родители може и да са големци в Кънектикът, но никой в семейството ми не е измет. С нищо не са по-лоши от твоите и дори са и по-добри за някои неща — добави тя с южняшка разпаленост.

Том си рече, че е излязъл прав за произхода им: момиче от Вирджиния и момче от Кънектикът.

— А вашето семейство одобрява ли брака? — попита той Джули в опит да поразсее напрежението.

— Те много харесват Стив, но смятат, че съм още малка. Нали съм студентка. И двамата учим в университета „Джордж Вашингтон“ във Вашингтон. Там се запознахме. Нашите искат да завърша, преди да тръгна да се омъжвам.

— Е, това е обяснимо, особено ако те самите не са имали възможност да учат в колеж. Без съмнение искат най-доброто за вас.

— Най-доброто за мен е Стив. — Тя му се усмихна и Том сякаш усети как сърцето на младежа се разтапя при мисълта на какво е способна заради него. Може и да бяха още деца, но пък бяха достатъчно големи, за да са лудо влюбени.

— Ще завърша колежа — продължи Джули, — а после ще запиша право в Университета на Вирджиния. За да се гордеят с мен родителите ми. Но това ще го направя като съпруга на Стив.