Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 85

Може и да беше облечена като куртизанка, и се движеше като куртизанка, но в нея нямаше нищо от готовността на куртизанките да доставят удоволствие. Нищо сервилно. Жестове на властта в одеждите на безвластието. Обезпокоително!

Толкова красива.

Куртизанка, престъпничка, шпионка… Каква беше тя? И преди всичко, към кои принадлежеше? Дали беше някакъв шеф на Лига, или негов противник? Или негова съдба? Сама ли беше убила този никаквец? Какво друго беше тя? Майлс все повече се убеждаваше, че тя е ключова фигура в загадката на центъра Хийгън. Трябваше да я проследят, а не да я отбягват. Сексът не беше единствената пропусната възможност. Срещата с Ливия Ню щеше да го вълнува още дълго.

Майлс вдигна очи и видя, че пътят му е преграден от двойка главорези на Консорциума. „Офицери от държавна сигурност“, с ирония се поправи той. Поизправи се, стъпил здраво на краката си, и повдигна брадичката си. „Сега пък какво има?“

— Да, господа?

Единият, който Майлс определи като много едър, погледна към другия, който беше грамаден. Грамадният прочисти гърлото си:

— Господин Виктор Рота?

— Ако съм аз, какво?

— Беше ни продадена заповед за вашето арестуване. Обвиняват ви в убийството на някой си Сидни Лига. Ще предложите ли по-висока цена?

— Вероятно — раздразнен, Майлс сви устни. „Какво развитие.“ — Кой е предложил цена за арестуването ми?

— Името му е Кавило.

Майлс поклати глава.

— Дори не го познавам. Случайно да е от полианската държавна сигурност?

Офицерът провери в бележника си.

— Не — добави той бъбриво. — Полианците почти никога не правят бизнес с нас. Мислят си, че сме длъжни да им даваме престъпници безплатно. Като че ли ние им искаме криминални в замяна.

— Хм. За вас това е въпрос на търсене и предлагане — Майлс въздъхна шумно. Илиян няма да бъде очарован от това перо в сметката за разходите. — Каква сума е предложил за мен този Кавило?

Офицерът отново направи справка с бележника си. Веждите му се повдигнаха.

— Двайсет хиляди бетиански долара. Трябва много да ви иска.

Откъм Майлс се чу тихичък шум, като от пробита топка:

— Нямам толкова в себе си.

Офицерът извади палката си.

— Ще трябва да се обадя тук-там.

— Ще се обаждате от ареста.

— Но ще изпусна полета!

— Сигурно това е целта — съгласи се офицерът, — като се има предвид времето.

— Да предположим, че ме арестувате, Кавило ще изтегли ли вноската си?

— Ще изгуби значителен депозит.

Джаксънианското правосъдие беше напълно сляпо. Биха го продали на всеки.

— Ъ-ъ… може ли да разменя две думи с помощника си?

Офицерът присви устни и огледа Овъролт с подозрение.

— Но бързо!

Майлс се обърна към Овъролт:

— Какво мислите, сержант? Май нямат заповед за вас…

Овъролт изглеждаше напрегнат. Стиснатите му устни издаваха раздразнение, а погледът му беше на ръба на паниката.

— Ако успеем да се доберем до кораба…

Останалото увисна неизречено във въздуха. На Ескобар споделяха полианското неодобрение към „правото“ на Консорциума. Качи ли се веднъж на борда на лайнера, Майлс щеше да е на ескобарска „земя“. Капитанът не би го предал доброволно на властите на Джаксън. Дали този Кавило беше в състояние да наддава за задържането на целия ескобарски лайнер? Сумата, необходима за това, би била астрономическа.