Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 86

— Да опитаме.

Майлс се обърна към офицерите на Консорциума с протегнати в очакване на белезниците ръце. Усмихваше се. Овъролт експлодира.

След първия ритник на сержанта палката на огромната горила изхвръкна във въздуха. Инерцията на Овъролт се трансформира във вихрушка. Двете му ръце намериха главата на втората горила с огромна сила. Майлс вече действаше. Той избегна един прибързан опит да бъде спрян и се затича през чакалнята по най-добрия начин, на който беше способен. Чак сега забеляза третата горила. Беше се пременил в цивилно облекло. Позна го по бляска на „мухоловката“, която оня хвърли в краката му. Майлс се хвърли напред и се опита да се претърколи, за да спаси крехките си кости. Смехът на мъжа прозвуча като грухтене. Майлс се стовари върху пода на чакалнята с удар, който изкара въздуха от белите му дробове. Пое дъх през стиснатите си зъби. Болката в гърдите му и тази от металната мрежа около глезените му сякаш си оспорваха първото място. Той се изви на пода и погледна назад.

По-малко огромният от горилите стоеше превит и се държеше за главата. Беше замаян. Другият си вдигаше палката от мястото, където беше спряла да се търкаля. По принципа на елиминирането, купчината на пода трябваше да е зашеметеният сержант Овъролт.

Горилата с палката огледа Овъролт, поклати глава и като го прекрачи, тръгна към Майлс. Замаяният извади своята палка, стовари я върху купчината на пода, там, където трябваше да е главата и последва първия, без да поглежда назад. Явно, никой не искаше да си хвърля парите за Овъролт.

— Ще има десет процента доплащане за оказване на съпротива по време на арест — студено отбеляза горилата говорител. Гледаше към Майлс, който лежеше в краката му. Майлс се взря нагоре. Пред очите му се извисяваха лъскавите колони на ботушите. Шоковата палка се спусна като при удар със стик.

При третото проблясване на палката Майлс започна да крещи. На седмото припадна.

* * *

Дойде в съзнание съвсем скоро. Все още се влачеше по пода между двамата униформени мъже. Трепереше неконтролируемо. Дишането му беше някак си нарушено — нередовни повърхностни вдишвания, които го караха да се задъхва от липсата на достатъчно кислород. През нервната му система пулсираха болезнени вълни, сякаш го пробождаха карфици. Впечатленията му представляваха калейдоскоп от асансьорни шахти и коридори. И още коридори — голи и функционални. Най-накрая спряха. Когато горилите го пуснаха, Майлс падна на колене и лакти върху студения под.

Някакъв офицер от държавна сигурност надзърна към него иззад конзолата на компютъра си. Една ръка сграбчи Майлс за косата и го издърпа назад. Червеното примигване на очния сканер го ослепи за миг. Очите му бяха необикновено чувствителни към светлина. Треперещите му ръце бяха притиснати силно към плаката на някаква апаратура за идентификация. Пуснаха го и той се срина обратно. Джобовете му бяха опразнени: стънер, документи, билети, пари — всичко беше изсипано накуп в найлонов илик. Майлс издаде глух писък, когато и бялото му яке, заедно с всичките си полезни тайни, също беше натъпкано в плика. Ключалката на плика беше заключена с отпечатъка от собствения му палец, който притиснаха към нея.