Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 87

Офицерът на ареста проточи врат.

— Иска ли да се откупи?

Главата на Майлс отново беше издърпана назад.

— Ъъх… — изхърка в отговор той.

— Каза, че иска — услужливо се намеси единият от тези, които го бяха арестували.

Офицерът от ареста поклати глава.

— Ще трябва да изчакате, докато попремине шокът. Струва ми се, момчета, че сте се престарали. Та той е само един дребен нещастник.

— Да, ама с него имаше един едър тип, дето ни създаде неприятности. Дребният мутант май беше шефът, тъй че решихме, че е редно да плати и за двамата.

— Така бива — отстъпи офицерът на ареста. — Е, ще отнеме малко време. Хвърлете го в „отрезвителя“, докато спре да трепери.

— Сигурен ли си, че това е добра идея? На момчетата може да им се прииска да си поиграят, какъвто е странен на вид. Все още може да си плати откупа.

— Хм — офицерът огледа Майлс преценяващо. — Тогава го оставете в чакалнята с техниците от Марда. Те са тиха компания. Ще го оставят на мира. А и скоро потеглят.

Отново го повлякоха. Краката му изобщо не му се подчиняваха, само потрепваха спазматично. Изглежда скобите на краката му имаха някакъв усилващ ефект върху шоковите палки, които използваха тук, или причината беше в комбинацията им с действието на „мухоловката“. Пред погледа му, като на сън, премина дълго помещение, приличащо на казармена спалня, с редици от койки, наредени покрай стените. Без излишна грубост горилите го метнаха на една празна койка в по-малко населения край на стаята. По-старшият от тях направи някакъв бегъл опит да го изправи, хвърли едно одеяло върху тялото му, все още разтърсвано от неконтролируеми конвулсии, а след това го оставиха.

Измина малко време, без никой да отвлича вниманието му от пълното наслаждение и признателност от новия ред, в който протичаха физическите му усещания. Майлс беше решил, че е изпробвал всяка от агониите в каталога, но шоковите палки на горилите бяха открили нерви, синапси и ганглии, каквито никога не беше предполагал, че притежава. Не беше болка, върху която да концентрира вниманието си. Беше практически всеобхващащо чувство. Но като че ли отслабваше… Само ако тялото му можеше да спре с тези почти епилиптични пристъпи, които го изтощаваха…

Пред погледа му затрептя лице. Познато лице.

— Грегор! Да се радвам ли, че те виждам? — почти неразбираемо измърмори в празното Майлс. Ръцете му се изстреляха напред и уловиха ризата на Грегор — избеляла синя затворническа униформа. — Какво правиш тук, по дяволите!

— Това е дълга история.

— Ох! Ох! — Майлс с мъка се изправи на лакът и обезумял се огледа наоколо за убийци, халюцинации — сам не знаеше за какво. — Господи! Къде е…