Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 84
Лоис Макмастър Бюджолд
Базовата станция за скокове на Консорциума на Джаксън, според Майлс, се различаваше от тези на Пол главно по разнообразието на стоките, които търговците предлагаха. Беше застанал насред чакалнята, която много напомняше залите на Пол-6, пред автомат за книги дискове и се зае да превърта списъка на огромен каталог порнография. Е, на няколко пъти прегледа му беше прекъсван от кратки паузи, които разкриваха пред очите му шеметни картини. Като устояваше с достойнство на любопитството, той стигна до отдела по военна история, където откри разочароващо кратък списък от заглавия. Пъхна кредитната си карта в автомата, който избълва три тънки диска. „Кратък преглед на триагоналната стратегия във войните на Минос IV“ не го интересуваше кой знае колко, но му предстоеше дълго и еднообразно пътуване към дома, а сержант Овъролт не обещаваше бляскава компания. Майлс напъха дисковете в джоба си и въздъхна. Каква загуба на време и усилия се беше оказала тази мисия.
Капитан Унгари беше уредил пилот и бордов инженер във връзка с „продажбата“ на кораба на Виктор Рота на човек, който евентуално щеше да го достави обратно на Имперска сигурност. Молбите, с които Майлс обсипваше своя началник, и предложенията му как да извлекат повече изгода от Рота, Нейсмит и дори от младши лейтенант Воркосиган, бяха прекъснати от свръхзакодирано съобщение от Главния щаб на Имперска сигурност, за ползване само от Унгари. Унгари се беше оттеглил, за да го разшифрова и след половин час се появи мъртвешки блед.
След това промени разписанието си и още преди да е изтекъл и час, замина с търговски кораб за станцията Аслънд. Сам. Отказа да съобщи съдържанието на съобщението на Майлс и дори на сержант Овъролт. Отказа да вземе Майлс със себе си. Отказа да даде разрешение на Майлс поне да продължи самостоятелно военните наблюдения върху Консорциума.
Унгари остави Овъролт на Майлс или обратното. Трудно беше да се каже кой на кого трябваше да се подчинява. През цялото време Овъролт действаше по-малко като подчинен и повече като бавачка, като обезсърчаваше опитите на Майлс за изследвания върху Консорциума и настояваше да си стои на сигурно място в стаята си в общежитието. Сега чакаха да се качат на борда на ескобарски търговски лайнер, чийто полет към Ескобар беше обявен като директен. На Ескобар щяха да се представят в посолството на Бариар, което несъмнено щеше да осигури транспортирането им до дома. У дома с празни ръце.
Майлс погледна часовника си. Имаше още двайсет минути до качването на борда. Можеха да поседнат. Майлс се помъкна през чакалнята, хвърляйки раздразнителен поглед към Овъролт, който го последва. На смръщеното му лице беше изписано решително неодобрение. Майлс си мислеше за Ливия Ню. Със сигурност беше изпуснал приключението на живота си като отклони еротичната й покана. И все пак това на лицето й не беше израз на любов — във всеки случай, би се притеснявал за жена, която беше в състояние да се влюби лудо от пръв поглед във Виктор Рота. Блясъкът в очите й подхождаше повече на чревоугодник, съзерцаващ необичаен hors d’oeuvre6, току-що представен от келнера. Беше се почувствал така, сякаш от ушите му стърчеше магданоз.