Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 83

— А? — Устата му беше пресъхнала от съня.

— Току-що получих предупреждение в аванс — аванс от броени минути — за пусната от държавна сигурност на Пол-6 — заповед за задържане на Виктор Рота.

— Но аз изобщо не съм докосвал дамата! — запротестира Майлс замаян.

— Лига е намерен убит в същата стая.

— Какво?!

— В лабораторията току-що са приключили с определянето на точния час на убийството. Приблизително когато сте се срещнали. Тоест, трябвало е да се срещнете. Заповедта за задържане ще бъде предадена след минути по информационната мрежа и ше останем блокирани тук.

— Но аз не съм. Аз дори въобще не съм виждал Лига. Само неговия шеф, Ливия Ню. Искам да кажа… ако бях направил нещо такова, щях да ви докладвам незабавно, сър!

— Благодаря ти — каза сухо Унгари. — Доволен съм да чуя това. — Гласът му стана дрезгав. — Явно ти си обект на инсценировка.

— Кой…

Може да е имало друг, по-зловещ начин Ливия Ню да освободи Лига от онзи свръхсекретен видеодиск. Но ако тя не беше по-висшестояща от него, или дори изобщо не беше член на неговата полианска престъпна организация, то коя беше тя тогава?

— Нужно ни е да узнаем повече, сър! Това може да е началото на нещо.

— Това може да е краят на нашата мисия. По дяволите! И сега не можем да се изтеглим обратно през Пол за Бариар. Отрязани сме. Тогава накъде? — Унгари крачеше, размишлявайки на глас: — Аз искам да отида в Аслънд. Техният договор за екстрадиране с Пол понастоящем е разтурен, но… после, усложненията с твоя наемник… Сега, когато вече са направили връзка между Рота и Нейсмит… Благодарение на твоето лекомислие!

— Съдейки по това, което каза Кодак, не мисля, че ако адмирал Нейсмит се завърне, непременно ще го посрещнат с отворени обятия — съгласи се неохотно Майлс.

— Станцията на консорциума на Сбора Джаксън няма договор за екстрадиране с никого. Това прикритие стана напълно негодно — Рота и Нейсмит. И двамата безполезни. Трябва да бъде консорциумът. Там ще се отърва от този кораб, ще се покрия, и рязко ще свърна към Аслънд сам.

— Ами аз, сър?

— Ти и Овъролт ще трябва да се отделите и да поемете дългия път към дома.

„У дома. У дома в немилост.“

— Сър… бягството не ми се струва добро решение. Да предположим, че не отстъпим и очистим Рота от обвиненията? Повече няма да бъдем отрязани, а и Рота все още ще бъде жизнеспособно прикритие. Възможно е да ни тласкат тъкмо към това, да офейкаме.

— Не виждам как някой може да е предвидил моя източник на информация в полианската държавна сигурност. Смятам, че намерението им е да ни блокират тук, на док — Унгари стовари юмрука си в дланта, този път в израз на окончателно решение. — Значи консорциумът — той се обърна и излезе. Ботушите му отекнаха в коридора. По промяната във вибрациите и въздушното налягане, както и по едно приглушено потракване, Майлс разбра, че корабът им вече се отделяше от Пол-6.

Майлс се обърна гласно към празната каюта.

— Ами ако имат план и за двата случая? Аз не бих пропуснал — той поклати глава, изпълнен със съмнения, после стана да се облече.

ДЕВЕТА ГЛАВА