Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 82

— Мога ли да се срещна със вашия шеф?

— Кой? — тя свъси вежди.

— Мъжът, с когото ви видях тази сутрин.

— …аха. Значи вече сте го виждали.

— Уредете ми среща. Нека да вършим сериозна работа. Бетиански долари, не забравяйте.

— Удоволствието преди работата, естествено — усещаше дъха й в ухото си, лека ароматна омая.

Дали се опитваше да го размекне? С каква цел? Унгари беше казал: „не нарушавай прикритието си.“ Сигурно щеше да е в стила на Виктор Рота да вземе всичко, до което би могъл да се домогне. Плюс десет процента отгоре.

— Не е нужно да правите това — едва успя да отрони той през свитото си гърло. Сърцето му биеше неудържимо.

— Не всичко правя заради работата! — измърка тя.

Защо ли наистина ще си прави труда да прелъстява един нищо и никакъв недорасъл контрабандист на оръжие? Какво, освен удоволствие, намираше в това? „Може би тя ме харесва.“ Майлс потрепери при мисълта да предложи на Унгари това обяснение. Нейната ръка обви врата му. Неговата длан, сломена, се вдигна да помилва мекото кадифе на косата й. Прекрасно изживяване от докосването, точно както го бе рисувал във въображението си.

Ръката й се стегна. По чист нервен рефлекс Майлс скочи.

Стоеше там и се чувстваше като идиот. Било е само ласка, не намек за насилие. Ъгълът бе съвсем неподходящ за покушение.

Тя се хвърли назад върху канапето, тънката й ръка се бе изтегнала отгоре на възглавниците.

— Виктор! — Гласът й бе закачлив, веждата й се повдигна. — Нямаше да те ухапя.

Лицето му гореше.

— Тряб… ва да тръг… вам. — Той се окашля, за да върне гласа си в долния му регистър. Ръката му се спусна да извади видеодиска. Ръката й подскочи в същата посока, после се отпусна безжизнена, с престорено безразличие. Майлс блъсна бутона за вратата.

Овъролт се появи на мига в пролуката на плъзгащата се врата. Стомахът на Майлс се отпусна. Ако телохранителят му беше изчезнал, той щеше да разбере, че всичко е било нагласено. Твърде късно, разбира се.

— Може би по-късно — смутолеви Майлс. — След като получите доставката. Бихме могли да се срещнем.

Доставка на несъществуваща стока? Какви ги приказваше?

Тя поклати глава невярващо. Смехът й го последва по коридора. Крехък и режещ.

* * *

Майлс се надигна разсънен, щом лампите в каютата му щракнаха. Унгари, напълно облечен, стоеше на прага. Зад него надничаше техният пилот, само по бельо и с изражение на човек, зашеметен от съня, разтреперан и плах.

— Ще се обличаш после — изръмжа Унгари на пилота. — Само ни измъкни от дока и ни изведи оттатък десетхилядикилометровата граница. Ще съм готов след няколко минути да помогна да определим курса. — И добави като на себе си. — Веднага щом бъда наясно, къде по дяволите отиваме. Размърдай се!

Пилотът изчезна. Унгари пристъпи до леглото на Майлс.

— Воркосиган, какво за Бога се случи в онази стая?

Майлс стисна очи срещу ярката светлина на лампите и гневния поглед на Унгари, и потисна порива си да се скрие от тях под завивките.