Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 81

Блестящата фигурка на войника отново изпълни стилизираните си движения. Аха! Значи тя наистина беше шефа на Лига. Много добре. Вече стигаше донякъде.

— Това е наистина забележително, Виктор. Как се сдобихте с него?

— Щастлива случайност.

— Какво количество можете да доставите?

— Строго ограничено. Да кажем петдесет. Аз не съм производител. Лига сигурно е споменал цената?

— Сметнах я за висока.

— Ако можете да намерите друг доставчик, който да предлага за по-малко, ще се радвам да изляза насреща с десет процента под неговата цена. — Майлс успя да се поклони, както беше седнал.

Тя издаде слаб, гърлен звук: ставаше й забавно.

— Предложеното количество е твърде малко.

— Има няколко начина да спечелите от тази стока, дори количеството й да е малко, стига де се включите в търговията достатъчно рано. Например, като продавате работни образци на правителства, които прояват интерес. Имам предвид да участвам с дял в печалбата, преди пазарът да се е наситил и цената да падне. Вие бихте могли да сторите същото.

— А защо не вие? Тоест, продавайте ги директно на правителства.

— Какво ви кара да мислите, че вече не съм го направил? — усмихна се Майлс. — Впрочем… обърнете внимание на моите маршрути за излизане от тази зона. Дойдох през Бариар и Пол. Трябва да напусна през Сбора Джаксън или през сетагандската империя. За съжаление и по двата маршрута се излагам на голям риск да бъда освободен от специалната си стока, без каквато и да било компенсация.

„А между другото, откъде ли на Бариар бяха получили работния образец на екраниращия костюм? Имаше ли истински Виктор Рота и къде беше той сега? Откъде имаше Илиян техния кораб?“

— Значи вие ги превозвате със себе си?

— Не съм казал това.

— Хм — подсмихна се тя. — Можете ли да доставите един тази нощ?

— Какъв размер?

— Малък — пръст с дълъг маникюр начерта линия надолу по тялото й, от гърдите до бедрото, за да покаже точно колко малък.

Майлс мрачно въздъхна.

— За съжаление размерите им са съобразени с ръст на войник — от среден до голям. Прекрояването е сериозно техническо предизвикателство — нещо, върху което всъщност самият аз все още работя.

— Добре обмислено от страна на производителя.

— Напълно съм съгласен, гражданко Ню.

Тя се вгледа в него по-внимателно. Дори усмивката й стана малко по-искрена. Дали?

— Във всеки случай, предпочитам да ги продавам на партиди на едро. Ако вашата организация финансово не е в състояние…

— Все още бихме могли да се споразумеем.

— Бързо, надявам се. Скоро ще отпътувам.

Тя промърмори отнесено „вероятно не…“, после вдигна очи и за миг сви вежди.

— Коя е следващата ви спирка?

И без друго Унгари трябваше да регистрира официален план на полета…

— Аслънд.

— Хм… да, трябва да постигнем някакво споразумение. Безусловно.

Дали малките сини пламъчета бяха това, на което казваха „свалящи очи“? Ефектът беше приспивен, почти хипнотичен. „Най-после срещам жена, която е незабележимо по-висока от мен, а аз дори не знам на чия страна е.“ Той единствен нямаше право да отъждествява ръста със слабост.