Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 80

— Извинете — каза Майлс автоматично. — Трябва да съм сбъркал вратата.

— Съвсем не. — Тънката й ръка направи широк приветстващ жест. — Идвате точно навреме.

— Имах уговорена среща тук с един господин на име Лига.

— Да, аз поех уговорката вместо него. Заповядайте, влезте. Казвам се Ливия Ню.

Е, сигурно не носи у себе си скрито оръжие. Майлс пристъпи навътре и не се изненада при вида на телохранителя й, който бездействаше в ъгъла. Мъжът кимна на Овъролт, който му отвърна. Бяха настръхнали като два котарака. А къде беше третият? Очевидно не тук.

Ливия Ню се оттегли към едно канапе, напълнено с течност, и се настани върху него.

— Вие сте, м-м… ръководител на господин Лига? — понита Майлс. Не, Лига бе отрекъл, че я познава…

Тя се поколеба само за миг.

— В известен смисъл, да. — Един от тях лъжеше. Но не беше сигурно. Ако тя действително стоеше високо в организацията, Лига нямаше да я разкрие пред Рота. Проклятие! — Приемете, че съм агент за посредничество.

Господи! Пол-6 наистина беше затънал до уши в шпиони.

— На кого?

— Е-е… — усмихна се тя, — това е хубавата страна на работата с дребни доставчици, че никога не задават въпроси. Едно от малкото хубави неща.

— „Без въпроси“ е девизът на къщата „Фел“, струва ми се. Преимуществото им е в стабилната и сигурна база. Научил съм се много да внимавам да не продавам оръжие на хора, които може да стрелят после срещу мен.

Сините й очи се разшириха.

— Кой би искал да стреля срещу вас?

— Зле направлявани люде — подхвърли Майлс. Ама че работа. Разговорът му се изплъзваше. Размениха си тревожни погледи с Овъролт.

— Трябва да си побъбрим — тя подкупващо потупа възглавницата до себе си. — Заповядайте, седнете, Виктор. Ей — кимна тя на телохранителя си, — защо не почакаш навън.

Майлс приседна на крайчеца на канапето, опитвайки се да отгатне възрастта й. Кожата на лицето й беше гладка и бяла. Само клепачите й бяха отпуснати и леко набръчкани. Майлс си спомни нарежданията на Унгари: „Вземай подкупи. Смеси се с тях…“

— Може би ти също трябва да изчакаш отвън — каза той на Овъролт.

Овъролт изглеждаше раздвоен, но определено предпочиташе да държи под око едрия, въоръжен мъж. Той кимна привидно послушно, а всъщност с одобрение, и последва нейния човек.

Майлс се усмихна по начин, който се надяваше да е бил приятелски. Тя изглеждаше направо изкусителна. Майлс внимателно се отпусна на възглавниците с вид на съблазнен. Същинска ненадейна среща от приказките за шпиони — от тези, дето, според Унгари, не се случват никога. Може би те просто никога не се случваха на Унгари, а? „Божичко, какви остри зъбки имате, мис!“

Ръката й посегна към деколтето — жест, който не можеше да не прикове погледа — и измъкна един миниатюрен, познат видеодиск. Тя се наведе да го пъхне във възпроизвеждащото устройство на ниската масичка пред тях, а на Майлс му беше нужно известно време, за да прехвърли вниманието си към него.