Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 63

— Да — съгласи се Майлс. — Военната кариера на баща ми е започнала официално в деня, в който взводът на смъртта на Лудия Юри е нахълтал и е хвърлил във въздуха по-голямата част от семейството му. Мисля, че е бил на единайсет или някъде там. Предпочитам да пропусна такъв вид посвещение. Благодаря. Това не е нещо, което човек с всичкия си би избрал.

— Хм — Грегор се предаде начумерен.

„Тази вечер е така потиснат от своя легендарен баща, принц Серж, досети се Майлс, както и той от живия си баща, граф Воркосиган.“ За секунда Майлс помисли за онова, за което беше свикнал да мисли като за „двамата Серж“. Едната, може би единствената версия, която Грегор познаваше, беше за мъртвия герой, храбро пожертвал себе си на бойното поле. Другата — забранената: за истеричния командир и садистичен содомит, чиято ранна смърт в злополучната инвазия на Ескобар може да се окаже най-великият пробив на политическо щастие, сполетявало някога Бариар… Дали не е стигнал някакъв намек до Грегор? Никой, който познаваше Серж, не говореше за него. Граф Воркосиган най-малко от всички. Веднъж Майлс беше срещнал една от жертвите на Серж. Надяваше се, че това никога няма да се случи на Грегор. Майлс реши да смени темата.

— Е, всички знаем какво се случи с мен. А какво става с тебе през последните три месеца? Беше ми жал да пропусна празненството за рождения ти ден. Горе, на остров Кирил, го отпразнуваха с напиване, което напълно заличи разликата от всеки друг ден.

Грегор се захили, след това въздъхна.

— Прекалено много церемонии. Прекалено много време, през което стоя прав. Мисля, че в половината от случаите мога да бъда заменен от пластмасов модел в естествен ръст и никой няма да забележи. Прекалено много време, което прекарвам, за да отбягвам грубите войнствени намеци на различните си съветници.

— Всъщност те имат смисъл — призна Майлс. — Ако утре, да речем… те прегази сервизната количка, въпросът за твоето онаследяване ще изтласка на преден план големите хищници. И без предварителна подготовка мога да се сетя за поне шестима кандидати, които имат съмнителни интереси в Империума, а от пролуките между дъските ще изпълзят още. Някои от тях — без лични амбиции — ще убиват само за да са сигурни, че и другите няма да те наследят, а точно заради това наследникът ти все още не е назован.

Грегор изправи глава.

— И ти самият си в навалицата, знаеш това.

— С това тяло? — изсумтя Майлс. — Трябва… наистина да мразят някого, за да обявят мен. При това положение ще е крайно време да избягам от къщи. Бързо и надалече. Направи ми една услуга. Ожени се, улегни и си направи шест малки ворбарчета. Но наистина бързо.

— Е, това е идея — Грегор изглеждаше дори още по-потиснат. — Бягството от къщи. Чудя се, колко ли надалече ще стигна, преди Илиян да ме настигне?

И двамата неволно погледнаха нагоре, въпреки че Майлс не беше сигурен къде са разположени микрофоните.

— По-добре се моли да те настигне Илиян, преди да те е настигнал някой друг.

„Господи, този разговор започваше да му опротивява.“

— Не знам. Нямаше ли един император в Китай, който свършил дните си, размахвайки метла някъде си? И хиляди по-дребни емигранти — графини, които въртели ресторантчета. Бягството е възможно.