Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 65

Майлс се боеше от височини.

— Как ще го сравниш с база „Лазковски“? Имам предвид като военен опит? — Грегор беше вглъбен в себе си.

— О, определено има някои общи неща — призна Майлс. — И двете представляваха работа, за която не бях подготвен, и в двете се криеше фатален риск, и от двете се измъкнах на косъм. И с някои загуби. Епизодът с наемниците беше… по-лош. Загубих сержант Ботари. В известен смисъл загубих Елена. В Лагера на вечния скреж поне успях да не загубя никого.

— Може би ставаш по-добър — предположи Грегор.

Майлс поклати глава и отпи. Трябваше да пусне някаква музика. Плътната тишина в стаята стана потискаща, когато разговорът замря. По всяка вероятност таванът не беше оборудван с хидравлични устройства, така че да се спусне и да го смаже в съня му. Сигурността разполагаше с по-чисти начини за разправа с непокорните си затворници. Само му се струваше, че се снижава към него. „Е, нали съм нисък. Може пък да ме пропусне.“

— Предполагам, че би било… нередно — започна той колебливо, — ако те помоля да се опиташ да ме измъкнеш оттук. Винаги ми е било трудно да моля за имперското благоволение. Прилича на измама или нещо такова.

— Какво, нима молиш един затворник на ИмпСи да спаси друг? — лешниковите очи на Грегор излъчваха ирония. — И за мен е трудно да пристъпвам ограниченията на своя безусловен Имперски закон. Баща ти и Илиян ми висят на врата като два оглавника — той събра ръце и илюстрира думите си.

Тази стая им действа на подсъзнанието, реши Майлс. Грегор също чувстваше ефекта от нея.

— Бих ти помогнал, ако можех — добави Грегор извинително, — но Илиян съвършено ясно ми даде да разбера, че не иска да се появяваш на хоризонта. Във всеки случай, поне за известно време.

— Време — Майлс преглътна последното си вино и реши, че ще е по-добре да не си налива повече. — Колко време? По дяволите! Ако скоро не започна да върша нещо, ще бъда първият документиран случай на спонтанно самозапалване на човек. — Той показа среден пръст на тавана. — Не искам… няма нужда дори да напускам сградата, но могат поне да ми дадат някаква работа. Писар, портиер… Страхотен каналджия съм. Каквато и да е. Татко говори с Илиян да ме назначи в Сигурността — като единствения отдел, в който биха ме взели — трябва да е имал предвид нещо повече от т-та-талисман — наля си отново и отпи, за да спре пороя на думите. Беше казал прекалено много. Проклето вино. Проклето вино.