Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 61

Разопакова торбата и кутията, прекара всичко, което беше за пране, през звуковата пералня, за да отстрани и последните аромати от Лагера на вечния скреж. Окачи униформите си в гардероба, лъсна ботушите си, подреди нещата си спретнато на няколко полици, взе си душ и се преоблече в чиста парадна униформа.

Измина един час. Колко още оставаха?

Опита се да почете, но не успяваше да се концентрира и остана така — седнал в най-удобния стол, със затворени очи, представяйки си, че тази херметически затворена камера, която нямаше дори прозорци, е каюта на борда на космически кораб. Отвъд.

Две вечери по-късно Майлс седеше в същия стол и смилаше тежката вечеря от кафетерията. На вратата се позвъни.

Майлс се сепна и провлачи крака, за да отвори. Едва ли беше наказателният взвод, въпреки че човек никога не знае.

При вида на офицерите с твърди лица и парадни униформи със знака на Имперска сигурност, които стояха в очакване, Майлс почти промени предположението си за наказателния взвод.

— Извинете ме, младши лейтенант Воркосиган — измърмори формално единият от тях и се шмугна покрай Майлс. Вътре пусна сканера си и започна да проверява помещенията. Майлс премига, след това видя кой стои в коридора зад тях, и изпусна едно разбиращо: „Аха“. Още при първия поглед на мъжа със сканера, Майлс вдигна послушно ръце и се обърна, за да бъде претърсен.

— Чисто е, сър — доложи мъжът със сканера. Майлс беше сигурен, че е така. Тези момчета никога не претупваха работата си, дори и в сърцето на самата ИмпСи.

— Благодаря. Оставете ни, ако обичате. Можете да почакате тук навън — проговори третият мъж. Офицерите от ИмпСи кимнаха и застанаха мирно от двете страни на вратата на Майлс.

Тъй като и двамата носеха парадни офицерски униформи, Майлс отдаде чест на третия мъж, който отвърна на поздрава му, въпреки че по униформата на посетителя му не се забелязваха нито отличителни знаци за ранг, нито за войскова принадлежност. Беше слаб, среден на ръст, с тъмна коса и наситени лешникови очи. На сериозното младо лице, на което липсваха характерните весели бръчици, се изви мимолетна усмивка.

— Сир — официално се обърна към него Майлс.

Император Грегор Ворбара отметна глава, а Майлс заключи вратата пред дуета от ИмиСи. Високият млад мъж се отпусна леко.

— Здрасти, Майлс.

— Здрасти… ъ-ъ… — Майлс протегна ръка към фотьойлите. — Добре дошъл в скромното ми жилище. Микрофоните работят ли?

— Помолих да ги изключат, но не бих се изненадал, ако Илиян пристъпи заповедта ми за мое собствено добро. — Грегор направи гримаса и последва Майлс. От пластмасовата торбичка, която носеше в лявата си ръка, се разнесе приглушен звън. Той се тръшна в по-големия стол — този, който Майлс току-що беше освободил — и се облегна назад. Провеси единия си крак от страничната облегалка и въздъхна уморено, сякаш не му достигаше въздух. Протегна торбичката.