Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 62

— Ето. Изискана упойка.

Майлс я взе и надникна вътре. Две бутилки вино. Господи! И то вече изстудени.

— Благословен да си, синко. Вече дни мечтая да се напия. Как се досети? Всъщност как влезе тук? Мислех, че съм в изолиран затвор. — Майлс сложи едната бутилка в хладилника, намери две чаши и издуха праха от тях.

— Трудно могат да ме задържат навън — сви рамене Грегор. — Ставам все по-добър в изкуството да настоявам. Въпреки че Илиян трябваше да се убеди, че личното ми посещение е наистина лично. Можеш да се обзаложиш за това. И мога да остана съвсем за кратко — раменете на Грегор се приведоха, притиснати от стриктното разписание. — Освен това, религията на майка ти предвижда някаква си добра карма за посещение при затворник и болен, а чувам, че ти си и двете едновременно.

Аха, значи майка му е осведомила Грегор. Трябваше да се досети по личния етикет на Воркосиган на бутилките вино. Божичко, беше пратила от доброто. Той престана да люлее бутилката и я понесе с по-голям респект. Майлс беше вече достатъчно самотен, за да се чувства повече признателен, отколкото потиснат от майчинската намеса. Той отвори бутилката, наля и както изискваше етикета на Бариар, отпи първи. Амброзия. Той се просна в другия фотьойл в почти същата поза като Грегор.

— Както и да е, радвам се да те видя!

Майлс съзерцаваше своя стар приятел в игрите. Ако бяха малко по-близки по възраст, двамата с Грегор сигурно щяха да привикнат още повече към ролята на заварени братя. Граф и графиня Воркосиган бяха официални осиновители на Грегор от хаоса и кръвопролитията на Вордарианското претендентство насам. Кохортата от деца беше събрана на бърза ръка по критерия „сигурни другари“: Майлс, Иван и Елена — почти връстници, а Грегор дори и тогава беше тържествен и толерантен в игрите, може би не съвсем подходящи за възрастта му.

Грегор вдигна чашата си и отпи.

— Съжалявам, че нещата не са се подредили добре за теб — навъсено каза той.

Майлс сведе глава.

— Дребен войник, дребна кариера — отпи по-голяма глътка. — Надявах се да напусна планетата. Корабна служба.

Грегор беше завършил Имперската академия две години преди Майлс да постъпи в нея. Веждите му се вдигнаха в израз на съгласие.

— Нима не искаме всички?

— Прослужи една година на действителна служба в космоса — отбеляза Майлс.

— По-голямата част в орбита. Патрулирах наужким, заобиколен от совалки на Сигурността. След време нямаше как да не стане болезнено — цялото това преструване. Да се преструвам, че съм офицер, да се преструвам, че върша някаква работа, а не че правя работата на всички останали по-тежка само защото съм там… На теб поне ти беше позволен истински риск.

— С твърде много изненади. Уверявам те.

— Все повече се убеждавам, че това му е цаката — продължи Грегор. — Баща ти, моят баща, дядовците и на двама ни — всички са преживели истински военни ситуации. Ето как са станали истински офицери, а не с това… учене — свободната му ръка разсече въздуха.