Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 64

— От това да бъдеш Вор? Прилича повече на… опит да избягаш от сянката си. — Сигурно щеше да има моменти в тъмното, когато успехът ще изглежда постигнат, но после… Майлс поклати глава и провери торбичката, в която имаше още нещо. — А, донесъл си „Тактикът“. — Изобщо не му се играеше. Тази игра го отегчаваше откакто навърши четиринайсет, но всичко беше по-добро от това. Той извади играта и я сложи между двамата. Имаше решително бодряшко изражение. — Връща ни в миналото. — Ужасна мисъл.

Грегор се размърда и направи началния ход. Преструваше се на заинтригуван, за да поразвлече Майлс, който от своя страна симулираше интерес, за да ободри Грегор… Майлс се разсея и в първата част би Грегор прекалено бързо, след това отдели повече внимание на играта. Във втората част поддържаше лека преднина и беше възнаграден от разгорелия се истински интерес — благословени да са завеяните, и Грегор. Отвориха и втората бутилка. Майлс започна да го хваща. Езикът му надебеля. Чувстваше се сънлив и оглупял. Остави Грегор почти да спечели следващата част.

— Май не съм те бил на тази игра, откакто бяхме на четиринайсет — въздъхна Грегор, като прикри тайното си задоволство от малката разлика в последната част. — Трябва да си офицер, по дяволите!

— Татко казва, че тази не е от най-добрите военни игри. Нямало достатъчно случайни фактори и неконтролируеми изненади, за да наподобява действителността. На мен така ми харесват. — Играта действаше почти успокоително — рутинна логика, проверки и контрапроверки, многократни еднотипни ходове и, разбира се, винаги обективна цел.

— Би трябвало да знаеш — вдигна очи Грегор, — все още не разбирам защо те изпратиха на остров Кирил. Вече си командвал истински космически флот, дори и да са били само шайка мръсни наемници.

— Шшт! Този епизод официално не съществува във военното ми досие. За щастие. Нямаше да очарова началниците ми. Аз съм командвал. Не съм се подчинявал. Както и да е, наемниците Дендарии ги бях поставил не толкова под своя команда, колкото под хипноза. Без капитан Тънг, който реши да подкрепи моите претенции за своя собствена изгода, всичко щеше да завърши по много по-неприятен начин. И много по-скоро.

— Винаги съм смятал, че Илиян ще направи нещо повече с тях — каза Грегор. — Макар и по невнимание, ти тайно постави цяла една военна организация в служба на Бариар.

— Да. Без дори самите те да го съзнават. Виж, това е тайна. Хайде сега. Да ги назначат в отдела на Илиян беше правна илюзия. Всички го знаеха. — А нямаше ли и неговото собствено назначение в този отдел да се окаже една правна илюзия? — Илиян е твърде предпазлив, за да се остави да го увлекат в междугалактически военни приключения като хоби. Боя се, че основният му интерес към наемниците Дендарии се изразява в това да ги държи колкото е възможно по-надалече от Бариар. Наемниците процъфтяват от онова, което останалите хора наричат хаос. Освен това и мащабите им са странни: по-малко от дузина кораби, три или четири хиляди души персонал — далече от твоите основни операционни единици — невидимите екипи от по шест души. Въпреки че могат да се сражават и по този начин и все пак са малобройни, за да се справят с планетарни ситуации. Базирани са в космоса, без сухопътни войски. Блокирането на космическите преходи беше техният специалитет. Сигурност, лека екипировка. В повечето случай тероризират невъоръжени цивилни. Точно така и аз попаднах на тях, когато товарната ни совалка беше спряна от тяхна блокада. А терорът отиде твърде далече. Избягвам да мисля за рисковете, които поех. Въпреки че често съм се питал дали ако знаех това, което знам сега, бих могъл да… — Майлс замълча и поклати глава. — Или може би е като при височините. По-добре да не гледаш надолу. Вцепеняваш се и после падаш.