Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 56

Граф Воркосиган се беше умълчал. В умислените му очи започваше да се разгаря особен плам. Илиян също забеляза изражението му и спря.

— Саймън — обърна се към него графа, — няма съмнение, че ИмпСи ще трябва да продължи да наблюдава Майлс. — За негово добро, както и за мое.

— И за доброто на императора — строго допълни Илиян. — Също и за доброто на Бариар. И на невинните зрители.

— Но какъв по-добър, по-непосредствен и ефикасен начин за наблюдението му може да има за Сигурността от това той да е назначен в Имперска сигурност?

— Какво? — извикаха в един глас Илиян и Майлс и двамата с еднакво ужасен тон. — Не говориш сериозно — продължи Илиян.

— Сигурността никога не е била измежду първите десет в избора ми.

— Не става въпрос за избор, Майлс. Това е дарба. Доколкото си спомням, по едно време майор Сесил ми спомена за нея, но ти не я включи в избора си.

Не беше включвал и арктически метеоролог в своя избор, припомни си Майлс.

— Първият път го каза добре — каза Илиян, — сега няма командир в Службите, който да го иска. Аз не правя изключение.

— Честно казано, няма такъв, на когото бих могъл да се осланям за това. С изключение на теб. Винаги — за миг граф Воркосиган се усмихна особено — съм се осланял на теб, Саймън.

Илиян изглеждаше леко зашеметен, като гениален тактик, когото са надхитрили.

— Удачно е в няколко отношения — продължи граф Воркосиган със същия мек и убедителен глас, — можем да пуснем слух, че е неофициално вътрешно изгнание. Позорно понижение. Това ще спечели на моя страна политическите ми противници, които иначе биха се опитали да извлекат полза от тази бъркотия. Освен това ще смекчи впечатлението, че сме склонни да опрощаваме провинение във военен метеж. Нещо, което никоя военна служба не може да си позволи.

— Истинско заточение — каза Майлс, — дори и да е неофициално и вътрешно.

— О, да — меко се съгласи граф Воркосиган, — но ъ-ъ… не и истински позор.

— Може ли да му се вярва? — със съмнение попита Илиян.

— Явно — усмивката на графа проблясна като острие на нож. — Сигурността може да използва неговите дарби. Сигурността има нужда от тях повече от който и да е друг отдел.

— Да вижда очевидното?

— И по-малко очевидното. Животът на императора може да бъде поверен на много офицери. На доста по-малко може да бъде поверена неговата чест.

Илиян неохотно направи неопределен жест на примирение. Този път граф Воркосиган благоразумно не се опита да измъкне по-голям ентусиазъм от шефа на Сигурността, а се обърна към Майлс и каза:

— Изглеждаш така, сякаш имаш нужда от лечебница.

— Имам нужда от легло.

— Какво ще кажеш за легло в лечебницата?

Майлс се покашля и премигна, за да проясни премрежения си поглед.

— Да, ще свърши работа.

— Ела, ще ти намерим едно.

Той се изправи, подпря се на ръката на баща си и тръгна, олюлявайки се, навън. Краката му шляпаха в найлоновите превръзки.

— Е, младши лейтенант Воркосиган, ако се абстрахираме от всичко това, как беше остров Кирил? — поинтересува се графът. — Както отбеляза майка ти, не се обаждаше често вкъщи.