Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 58

Изглежда, през тази седмица в щаба на ИмпСи цареше затишие. С изключение на единици от персонала, които слизаха, за да си изпросят нещо за глава, простуда или махмурлук от отстъпчивия фелдшер, в лечебницата беше глухо. Една вечер двама техници трополиха около три часа из лабораторията по някаква спешна работа, след което бързо се измъкнаха навън. Докторът пресече зараждащата се пневмония на Майлс точно преди тя да се развие. Майлс размишляваше и очакваше края на шестдневната терапия с антибиотици. Кроеше планове за домашния си отпуск във Ворбар Султана, който му предстоеше със сигурност, когато лекарите го изпишат.

— Защо не мога да се прибера у дома? — оплакваше се Майлс при следващото посещение на майка си. — Никой не ми казва нищо. Ако не съм арестуван, защо да не мога да си взема домашен отпуск? Ако съм арестуван, защо вратите не са заключени? Чувствам се сякаш съм захвърлен на бунище за бракувани вещи.

— То си е така, малкия ми — графиня Воркосиган изсумтя по начин, който съвсем не подхождаше на една дама. Чистият й бетаниански акцент погали слуха на Майлс, независимо от язвителния тон. Тя отметна глава. Днес носеше червеникавата си коса плътно прибрана зад лицето и спусната свободно по гърба. Косата й блестеше върху есенното й, кафяво на цвят, изпъстрено със сребриста бродерия сако и широката й пола на жена от класата Вор. Удивителните й сиви очи, излъчващи особена светлина, караха лицето й да изглежда толкова живо, че беше трудно да се забележи, че не е красива. Беше свидетелка на двайсет и една години от възкръсването на великия си мъж и въпреки това и сега изглеждаше толкова безразлична към бариарската йерархия, колкото винаги е била. „Въпреки че, помисли си Майлс, не изглеждаше толкова равнодушна към бариарските рани.“

„Защо никога не мисля за амбицията си да командвам кораб така, както майка ми преди мен?“ Капитан Корделия Нейсмит от бетанианския Институт за астрономически изследвания бе работила в опасната област по разширяването на космическите преходи. Правили са го чрез извършване на скокове на сляпо, правили са го от човечност, от любов към чистото познание или заради икономическия възход на Бета колониите. „Какво я е движило?“ Беше командвала изследователски съд с шейсет членен екипаж — далече от дома и от възможната помощ.