Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 54

Майлс кимна при спомена за това. Острата болка от разнообразните агонии все още прорязваше тялото му.

— За този грях няма дупка достатъчно дълбока, за да го скрие от моя гняв. Ще бъдат взети мерки — граф Воркосиган беше ужасяващо мрачен.

— Ами Майлс и метежниците? — попита Илиян.

— Страхувам се, че ще трябва по необходимост да ги третираме като отделен случай.

— Или два отделни случая — подсказа Илиян.

— Хм. И така, Майлс, разкажи ми за мъжете от другата страна на дулата.

— Техници, сър. Повечето от тях. Много гърци.

Илиян трепна.

— Боже Господи! Този човек изобщо ли няма политически усет?

— Аз поне не съм забелязал. Помислих си, че това ще е проблем. — Майлс беше мислил за това по-късно, докато лежеше буден на койката в килията си, след като медицинската група си беше тръгнала. Другите политически отклонения бяха минали през главата му. Повече от половината от бавно замръзващите техници бяха от гръцки говорещото малцинство. Без съмнение щяха да обвинят генерала, че като е възложил почистването на гърчолята, е извършил расистки саботаж. Езиковият сепаратизъм щеше да се превърне в улични вълнения и клане. Още смърт — хаос, който щеше да отеква в бъдещето като последиците от клането на Солстис?

— Хрумна… хрумна ми, че ако умра заедно с тях, поне щеше да е кристално ясно, че не е било някакъв заговор на правителството ви или на олигархията Вор. Така че ако оживеех, щях да спечеля, ако ли не — също щях да спечеля. Или поне да служа. Един вид стратегия.

Най-великият стратег на Бариар за века разтри слепоочията си като че ли го боляха.

— Е… един вид, да.

— Какво ще стане сега, сър? — Майлс преглътна. — Ще бъда ли обвинен в държавна измяна?

— Втори път само за четири години? — отвърна Илиян. — Не, по дяволите. Няма още веднъж да се подложа на това. Просто ще изчезнеш, докато случаят се позабрави. Къде, все ще не съм решил. Остров Кирил отпада.

— Радвам се да го чуя — Майлс присви очи. — А останалите?

— Новобранците? — попита Илиян.

— Техниците. Моите… съратници в метежа.

Илиян потрепера при произнасянето на думата.

— Ще бъде изключително несправедливо, ако се изплъзна по линията на някаква привилегия на Вор и ги оставя да операт пешкира сами — добави Майлс.

— Един публичен скандал около процеса ти ще разруши центристката коалиция на баща ти. Моралните ти скрупули може и да са достойни за възхищение, Майлс, но не съм сигурен, че мога да си ги позволя.

Майлс се втренчи твърдо в министър-председателя граф Воркосиган.

— Сър?

Граф Воркосиган остана замислен, прехапал долната си устна.

— Да, бих могъл да отменя обвиненията към тях с Имперски указ, въпреки че това ще повлече след себе си други последствия. — Той се приведе съсредоточено напред. Очите му проникваха в Майлс.

— Никога повече не би могъл да служиш. Слуховете ще се разнесат навсякъде дори и без процес. След това няма да има командир, който да те вземе под свое командване. Никой няма да ти вярва, че си истински офицер, а не артефакт, предпазван от специална привилегия. Не мога да поискам от никого да те командва при условие, че постоянно трябва да се озърта през рамо.