Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 55

Майлс въздъхна дълбоко.

— В известен смисъл те бяха мои подчинени. Направи го. Отмени обвиненията.

— В такъв случай ще подадете ли оставка? — настоя Илиян. Не изглеждаше добре.

Майлс се почувства зле. Усети как започва да му се повдига. Стана му студено.

— Да — гласът му беше изтънял. Илиян внезапно изостави замисления си поглед н вдигна очи към компютърната си конзола.

— Майлс, откъде знаеш за съмнителната дейност на генерал Метцов по време на бунта на Комар? Този случай беше засекретен.

— Ах, Иван не ви ли каза за малката пролука в картотеките на ИмпСи, сър?

— Какво?

„Проклетият Иван!“

— Може ли да седна, сър? — отпаднало попита Майлс. Главата му се пръскаше, а стаята се люлееше под краката му. Без да изчака разрешение, той седна с кръстосани крака на килима, премигвайки на парцали. Разтревожен, баща му понечи да му помогне, но се сдържа. — Направих някои проверки около миналото на Метцов заради нещо, което ми каза лейтенант Ан. Между другото, горещо ви препоръчвам, когато се заемете с Метцов, първо да подложите Ан на кръстосан разпит. Знае повече, отколкото казва. Предполагам, че ще го намерите някъде на екватора.

— Картотеките ми. Майлс!

— О, да. Ами… Излиза, че ако обърнеш една от секретните конзоли с лице към някоя от конзолите за свръзка навън, можеш да прочетеш секретните досиета от кое да е място, включено във видеомрежата. Разбира се, трябва да имаш някого в Главния щаб, който да може и иска да нагласи екраните и да извика материала вместо теб. Не можеш и да презаписваш. Но, ъ-ъ… мислех, че би трябвало да го знаете, сър.

— Перфектна сигурност — гласът на граф Воркосиган беше сподавен. Майлс с изненада разбра, че беше такъв заради потиснатия кикот.

Илиян изглеждаше така, сякаш току-що е захапал лимон.

— Как — започна той, после спря и свирепо изгледа графа, — как го измисли?

— Беше очевидно.

— Херметическа секретност, нали така каза? — измърмори граф Воркосиган и направи неуспешен опит да потисне напиращия смях. — Най-скъпата измисляна досега. Осигурена срещу най-хитрите вируси и най-сложните подслушвателни устройства. А двама младши лейтенанти си ровят из нея, както си искат?

Илиян се озъби на предизвикателството.

— Не съм обещал, че ще е защитена от идиоти!

— Ех, човешкият фактор — въздъхна граф Воркосиган и изтри очите си. — Ще поправим дефекта, Майлс. Благодаря ти!

— Ти си едно проклето разцентровано оръдие, момче, което стреля във всички посоки — изръмжа Илиян и проточи врат, за да погледне към мястото, където седеше Майлс, отпуснат като ненужен куп парцали. — Това плюс предишната ти лудория с онези проклети наемници… — домашният арест не е достатъчен. Няма да мога да заспя, докато не се убедя, че си затворен в килия и ръцете ти са вързани зад гърба.

Майлс, който си мислеше, че в момента е напълно способен на убийство за един приличен сън, успя само да свие рамене. Може би ще успее да убеди Илиян по-скоро да го остави в тази приятна тиха килия.