Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 45

Яски, който беше застанал зад хората си, изглеждаше напълно ужасен. Лицето на Бон беше черно като обсидиан и застинало така, сякаш всеки момент щеше да се разпадне. Той започна да сваля ръкавиците и шубата си.

„Не, не, не! — крещеше Майлс наум. — Ако се присъединиш към тях, те никога няма да отстъпят. Ще знаят, че правото е на тяхна страна.“ Груба грешка. Груба… Бон струпа останалата част от дрехите си накуп и пристъпи напред. Влезе в строя, обърна се и впи поглед в очите на Метцов.

— Така — просъска генералът и присви очи в нов пристъп на бяс. — Призна си вината. Замръзни тогава.

Как можаха нещата да се влошат до такава степен? И толкова бързо? Сега беше подходящия момент да се сети за някаква работа в метеорологичния кабинет и да се разкара оттук. По дяволите! Само ако тези треперещи копелета отстъпеха… Щеше да преживее нощта без черни точки в досието. Не беше длъжен да стои. Нямаше работа тук…

Погледът на Метцов се прехвърли върху Майлс.

— Воркосиган, можете или да вземете оръжие и да бъдете полезен, или се смятайте за освободен.

Можеше да си тръгне! Можеше ли? Майлс остана неподвижен и сержантът се приближи и пъхна един невропарализатор в ръцете му. Майлс го вдигна. Все още се бореше с неспособността си да изстиска някаква мисъл от главата си. Умът му внезапно се беше превърнал в каша. Все пак му беше останал толкова, че да провери дали предпазителят е вдигнат, преди да насочи оръжието към замръзващите мъже. Държеше го, без да се прицелва в някого.

„Това няма да е бунт! Това ще е клане!“

Един от въоръжените новобранци нервно се изкикоти. Какво ли им беше казано, че вършат? Какво вярваха, че вършат? Осемнайсет-деветнайсет годишни. Можеха ли изобщо да различат една углавна заповед? И ако можеха, знаеха ли как да реагират?

А Майлс можеше ли?

Ситуацията беше двусмислена, в това беше проблемът. Не пасваше напълно с разпоредбите. Майлс знаеше за углавните заповеди. Всеки випусник на академията знаеше за тях. В средата на всяка година баща му идваше лично и изнасяше еднодневен семинар на тази тема пред курсантите от горните курсове. С Имперски декрет той беше превърнал семинара в задължителен. Още като регент. Какво точно представлява углавната заповед и как да не й се подчиним. Семинарът се онагледяваше със запечатани на лента доказателства от различни, вече анализирани исторически случаи и с лоши примери, включително и гибелната Солстиска Сеч, която адмиралът беше командвал лично. По време на тази част на един или двама кадети неизменно им се налагаше да излязат, за да повърнат.

Останалите инструктори мразеха Деня на Воркосиган. След него в продължение на седмици преподаването им биваше подривано по изтънчен начин. Една от причините, поради която адмирал Воркосиган не провеждаше семинара си по-късно през годината, беше, че няколко седмици след него почти винаги трябваше да се връща, за да уговаря някой обезверен кадет да не се отказва точно накрая на своето обучение. Доколкото на Майлс му беше известно, тази лекция на живо се изнасяше само пред кадетите от академията, въпреки че баща му се канеше да я запечата на холографска лента и да я направи част от основното обучение навсякъде в Службите. Част от семинара беше откровение дори и за Майлс.