Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 44

Движението по пътя се материализира във взвод новобранци, облечени в бялата си камуфлажна зимна екипировка, които маршируваха под командването на сержант от базата. Майлс позна сержанта. Един от приближените хора на Метцов. Стар ветеран, който служеше под командването на Метцов още от бунта на Комар, и който през всичките тези години се беше местил заедно със своя господар.

Новобранците, забеляза Майлс, бяха въоръжени със смъртоносни невроразрушители, които представляваха ръчни оръжия, предназначени изключително за поразяване на живи цели. През цялото време, което новобранците прекарваха в изучаване на подобни устройства, възможността някой от тях да държи в ръцете си заредено с пълен заряд смъртоносно оръжие беше рядка. Дори и за по-напредналите в обучението си, каквито бяха тези. Майлс можеше да види нервната им възбуда чак оттук.

Сержантът строи войниците в боен ред за кръстосан огън около скованите техници и излая някаква заповед. Те свалиха оръжията си и ги насочиха. Сребристите отвори на дулата проблясваха на светлината, която разпръскваше наоколо административната сграда. Конвулсивна тръпка премина през хората на Бон. Лицето на Бон беше мъртвешки бледо, а очите му искряха като черен кехлибар.

— Събличайте се! — през зъби нареди Метцов. Объркване, отказ да повярват на ушите си; само един-двама от техниците схванаха какво се иска от тях и започнаха да се разсъбличат. Останалите ги последваха със закъснение, оглеждайки се несигурно наоколо.

— Когато отново сте готови да се подчинявате на заповедите — Метцов продължи с висок строевашки глас, който стигаше до всеки, — можете да се облечете и да отидете да работите. Зависи от вас. — Той се оттегли назад, кимна на сержанта и застана свободно, в перфектен строеви стоеж. — Това ще ги поохлади — промърмори той тихо, но достатъчно, за да го долови и Майлс. Метцов изглеждаше като човек, който е напълно сигурен, че няма да остане навън повече от пет минути. Като човек, който вече си мисли за топлата квартира и едно горещо питие.

Майлс забеляза, че Олни и Патас също са сред техниците, заедно с повечето от гръцки говорещите кадри, които по-рано го бяха тормозили. Останалите ги беше виждал наоколо. С някои от тях беше говорил по време на частното си разследване около миналото на удавника. Други едва познаваше. Петнайсет голи мъже трепереха вече силно. Сухият сняг шумолеше около глезените им. Петнайсет объркани лица започваха да приличат на маски, застинали в ужас. Очите им току се местеха към невропарализаторите, насочени в тях. „Отстъпете!“ — тихо ги подканяше Майлс. — „Не си струва!“ Няколко чифта очи примигнаха към него, след което останаха непоколебимо стиснати.

Майлс тихо изруга анонимния умник експерт, който беше създал фетина като оръжие за сплашване. Не заради химическите му познания, а заради дълбокото му вникване в бариарската психика. Фетинът със сигурност никога не е бил използван. Можеше и никога да не бъде. Ако някоя клика се опиташе да го вкара в употреба, тя трябваше да се изправи преди всичко срещу себе си и да се разкъса в морални конвулсии.