Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 43

— Ако вие техниците ще продължавате да се правите на армейски офицери, то имате нужда от един урок как да привикнете на подчинение хората си — реши Метцов. — Двамата вървете и съберете личния си състав пред административната сграда след двайсет минути. Ще направим един старомоден строеви преглед на дисциплината.

— Вие не… Не мислите сериозно да застреляте някого, нали? — лейтенант Яски беше разтревожен. Метцов се усмихна кисело.

— Съмнявам се, че ще ми се наложи. — Той се обърна към Майлс. — Каква е в момента температурата навън, метеоролог?

— Петнайсет под нулата, сър. — Майлс внимаваше да си отваря устата само когато го питат.

— А вятърът?

— Източен. Девет километра в час, сър.

— Много добре — в очите на Метцов пробляснаха вълчи пламъчета. — Свободни сте, господа. Да видим дали този път ще можете да изпълните заповедта.

* * *

Генерал Метцов стоеше до голия пилон пред административната сграда и втренчено наблюдаваше полуосветения път. Беше увит в шубата си като във вързоп. На ръцете си носеше дебели ръкавици. „Какво търси?“ — чудеше се Майлс. Наближаваше полунощ. Яски и Бон подравняваха хората си за преглед — петнайсет мъже, облечени в термални гащеризони и увити в шубите си.

Майлс потрепери. Не беше само от студа. Набразденото от белези лице на Метцов изглеждаше ядосано. И уморено. И старо. И страховито. Малко напомняше на Майлс за дядо му, когато имаше лош ден. Въпреки че Метцов всъщност беше по-млад от бащата на Майлс. Изкривяване на закономерността на поколенията: когато Майлс се е родил, баща му е бил на средна възраст; старият генерал — граф Пьотр — понякога изглеждаше като беглец от друга епоха. Сега в действително старомодните дисциплинарни прегледи бяха включени и подплатени с олово гумени противохимически чорапи. Колко ли далече назад в историята на Бариар се ровеше съзнанието на Метцов?

При някакво движение откъм пътя Метцов обърна глава и замаза яростта си с усмивка. С ужасяващо сърдечен глас той довери на Майлс:

— Знаете ли, младши лейтенант, във внимателно поддържаното съперничество между различните служби на старата Земя е имало една тайна. В случай на бунт, когато те не са били в състояние да се самоконтролират повече, винаги е можело да накараш армията да стреля срещу флота или обратното. Един скрит недостатък на комбинираните служби, каквито са нашите.

— Бунт! — Изумлението на Майлс го накара да забрави решението си да говори само когато го питат. — Мислех, че става въпрос за излагане на действие на бойно отровно вещество.

— Ставаше. За съжаление, благодарение на неумелата намеса на Бон, вече става въпрос за принципи. — Един мускул подскочи в челюстта на Метцов. — Все някога това трябваше да се случи в Новите Служби. Меките Служби.

Типични приказки на ветераните от Старите Служби. Приказки на стари хора, които си пробутват празни приказки за това, колко корави са били всички в доброто старо време.

— Принципи ли, сър? Какви принципи? Това е само боклук — задави се Майлс.

— Това е масов отказ от подчинение на пряка заповед, младши лейтенант. Бунт, по което и да е определение на военното право. За щастие, случки като тези се решават лесно. Ако човек реагира бързо и действа докато са още малки и разпокъсани.