Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 47

— Какво по дяволите си мислиш, че правиш, младши лейтенант — изръмжа Метцов, когато Майлс изкуцука покрай него.

— Ще разтуря това тук, сър — с твърд глас отвърна Майлс. Дори и сега някои от треперещите техници се отдръпнаха от него като че ли деформациите му можеха да са заразни. Все пак Патас не се отдръпна. Нито пък Бон.

— Бон опита този блъф. Сега съжалява. Няма да стане и при теб, Воркосиган — гласът на Метцов също трепереше, обаче не от студа.

„Трябваше да кажете «младши лейтенант»“. Какво има в едно име? Майлс видя как този път новобранците се слисаха. През строя им сякаш премина вълна. Не, при Бон не се беше получило. Майлс сигурно беше единственият човек тук, при когото подобна индивидуална намеса можеше да даде резултат. Зависи колко далече беше отишъл Метцов до момента.

Сега Майлс заговори както заради Метцов, така и заради новобранците:

— Възможно е, макар и да е малко вероятно, военното контраразузнаване да не разследва смъртта на лейтенант Бон и хората му. Може да фалшифицирате архива, да заявите, че е някакъв инцидент. Аз обаче ви гарантирам, че Имперска сигурност ще разследва моята смърт.

На лицето на Метцов се изписа особена усмивка.

— Представи си, че не останат свидетели, които да се оплачат?

Сержантът на Метцов изглеждаше толкова непреклонен, колкото и господарят му. Майлс си помисли за Ан. Пияния Ан. Тихия Ан. Какво е видял Ан преди много време, когато на Комар е вилнеела лудостта? От кой вид оцеляващи свидетели е бил? Вероятно от виновните?

— С-с-с-съжалявам, сър, но аз виждам поне десет свидетели зад тези невропарализатори. — Сребристите параболи от този нов ъгъл изглеждаха огромни, като сервизни чинии. Смяната на гледната точка действаше невероятно проясняващо. Вече нямаше никакви двусмислия. — Или предлагате да екзекутирате наказателния си взвод, а след това да се застреляте? — продължи Майлс. — Имперска сигурност ще изцеди душата на всички наоколо. Не можете да ме накарате да млъкна. Жив или мъртъв ще свидетелствам. От моята уста, или от вашата, или пък от техните — ще свидетелствам.

По тялото на Майлс пробягаха тръпки. Удивително какъв беше ефектът от този просто нищожен повей на вятъра при тази температура. Той се опита да не допусне гласът му да затрепери, за да не би студът да бъде взет за страх.

— Бих казал, че това е малка утеха, ако… хм… си позволите да замръзнете, младши лейтенант. — Тежкият сарказъм на Метцов стържеше по нервите на Майлс. Човекът все още си въобразяваше, че печели.

Луд.

Майлс вече чувстваше особена топлина в голите си ходила. Миглите му бяха покрити с лед. Настигаше останалите — вече премръзнали до смърт — бързо, без съмнение в резултат на по-малкото си тегло. Тялото му се покриваше с пурпурно-синкави петна.

Покритата със сняг база беше толкова тиха. Почти можеше да долови шумоленето на отделните снежинки, които се носеха по заледения горен слой на снега. Почти можеше да чуе треперенето на костите на всеки един от мъжете около себе си и да различи плиткото уплашено дишане на новобранците. Времето се точеше, сякаш нямаше край.