Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 46

Но това… Ако техниците бяха цивилни лица, Метцов със сигурност щеше да греши. Ако това се беше случило по време на война, докато са под ударите на вражески сили, Метцов можеше да е в правото си. Нещо повече, за него щеше да е дълг. Случаят беше някъде по средата. Войниците не се подчиняваха, но мирно. Не се виждаше никакъв враг. Не съществуваше и безусловната ситуация на психологическа заплаха за живота на базата (с изключение на техния живот), въпреки че ако посоката на вятъра се променеше, това също можеше да претърпи промяна. „Не съм готов за това. Не още. Не толкова скоро.“ Кое беше вярното решение?

„Кариерата ми…“ В гърдите му се надигна клаустрофобична вълна на паника, като на човек, който си е заклещил главата в тръба и не може да я измъкне. Невропарализаторът трепереше съвсем леко в ръката му. Над параболичния рефлектор виждаше Бон, който стоеше ням, вече твърде премръзнал, дори за да спори. В групата на голите мъже започнаха да побеляват уши, пръсти и крака. Един от мъжете се сви в тръпнещо кълбо, но не направи никакво движение, за да оцелее. Дали непреклонността на Метцов вече не се беше посмекчила?

В момент на лудост през съзнанието на Майлс премина видението как сваля с палец предпазителя и застрелва Метцов. А после какво? Да изпозастреля и новобранците? Не би било във възможностите му да се справи с всички, преди те да го застрелят.

„Може би съм единственият войник под трийсет тук, който някога е убивал враг. В битка или не.“ Новобранците можеше да открият огън от невежество или от чисто любопитство. Не знаеха достатъчно, за да не го направят. „Това, което направим през следващия половин час, ще се повтаря отново и отново в главите ни, докато не престанем да дишаме.“

Можеше да опита да не прави нищо. Просто да следва заповедите. Докъде можеше да затъне, ако просто следваше заповедите? Всеки командир, с когото някога се е съгласявал… Не! Трябваше да следва заповедите, но по-добре. „Дали ако просто се подчиняваш сляпо, твоята корабна служба ще ти хареса, младши лейтенант Воркосиган? Ти и твоята глутница замръзнали духове. Поне никога няма да си сам…“

Все още с оръжието в ръка Майлс се промъкна назад, извън погледа на Метцов и новобранците. В очите му засмъдяха сълзи и замъглиха погледа му. От студа е, без съмнение.

Той седна на земята. Свали ръкавиците и ботите си. Остави шубата си да падне на земята и съблече ризата си. Постави панталона си и термалното бельо върху купа и внимателно положи невропарализатора върху тях. Пристъпи напред. Усещаше скобите на краката си като ледени висулки, които се забиват в прасците му.

„Мразя мирния протест. Наистина, наистина го мразя.“