Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 42

Метцов изгледа сърдито Майлс, но остави без коментар обезпокоителното предложение на Яски. Майлс безмълвно подаде бланката на Бон, който я погледна, направи гримаса и свирепо я напъха в джоба на панталона си.

— Разбира се, възнамерявам да се разпоредя да носят защитни облекла — раздразнено продължи Метцов, като се обърна към Бон. — Не съм луд.

— Разбрах това, сър. Но хората отказват да влязат в бункера дори и със защитна екипировка — докладва Бон с равен и твърд глас. — Не мога да ги обвинявам. По моя преценка стандартните предпазни мерки не съответстват на изискванията за защита от фетин. В резултат на молекулярната си маса това вещество има невероятно висока стойност на проникване. Преминава директно през защитените повърхности.

— Не можете да ги обвинявате? — повтори Метцов удивен. — Лейтенант, вие сте издали заповед. Или поне е трябвало да издадете заповед.

— Направих го, сър. Но…

— Но… Допуснали сте да усетят собствената ви нерешителност. Собствената ви слабост. По дяволите! Когато издавате заповед, трябва да заповядвате, а не да шикалкавите.

— За какво ни е да запазваме фетина? — жално се обади Яски.

— Приключихме с този въпрос. Това е наше задължение — изсумтя Метцов. — Получили сме заповед. Не можеш да искаш от някого да ти се подчинява, ако ти самият не го правиш.

Какво е това? Претекст?

— Със сигурност в Изследователския отдел все още имат рецептата — вмъкна Майлс. Чувстваше, че започва да улавя обезпокоителната тенденция на този спор. — Могат да забъркат още, ако наистина искат. Пресен.

— Млъквай, Воркосиган — отчаяно изръмжа Бон от ъгълчето на устата си.

— Ако още веднъж си отворите устата тази вечер, младши лейтенант, за да ни демонстрирате чувството си за хумор, ще натоваря вас с тази задача.

Устните на Майлс се опънаха върху стиснатите му зъби в непроницаема изцъклена усмивка. Подчинение. „Принц Серж“, напомни си той. Метцов може да си се налива с фетин колкото си иска. Нямаше да се трогне от това.

Метцов отново се обърна към Бон.

— Никога ли не сте чували за чудесната стара практика на бойното поле да се застрелва този, който не се подчинява на заповедите на командира си, лейтенант?

— Аз… Не мисля, че мога да отправя такава заплаха, сър — сковано отговори Бон.

„А освен това, помисли си Майлс, не сме на бойното поле. Нали?“

— Техници! — с отвращение каза Метцов. — Не ви казах да отправяте заплахи. Казах ви да стреляте. Дайте им един пример и останалите ще си намерят местата в строя.

Майлс реши, че и качеството на хумора, който Метцов демонстрираше, също не го интересува особено. Или генералът говореше буквално?

— Сър, фетинът е силен мутаген — упорито повтори Бон. — Изобщо не съм убеден, че останалите ще се подчинят, независимо колко силна е заплахата. Това е доста безразсъдна тема. Аз… Аз самият не съм склонен да проявявам безразсъдство по такъв въпрос.

— Виждам — Метцов го изгледа студено. Свирепият му поглед се прехвърли на Яски, който се изпъна още повече. Нямаше накъде да отстъпи. Майлс се опита да стане невидим.