Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 33

Огледа се наоколо и се опита да си представи как би изглеждала околността в тъмното и при силен дъжд. Ако той беше на мястото на редника и се бъхтеше по пътя в полунощ, какво би забелязал? Какво би могло да привлече вниманието му към рова? Преди всичко, защо по дяволите беше дошъл тук навън посред нощ? Този път не водеше за никъде, а представляваше учебно препятствие и тренировъчен прицел.

Ето го и рова… не. Неговият ров беше следващият, малко по-нататък. Четири канала пронизваха правата отсечка на повдигнатия път по протежение на половин километровата права отсечка. Майлс откри рова, облегна се на мантинелата и се вгледа в канализационните води, които сега лениво се точеха през канала. Нямаше нищо привлекателно в гледката, това беше сигурно. Защо, защо, защо…?

Майлс се спусна по високата страна на пътя, като изследваше повърхността му, мантинелата и подгизналата кафява папрат под него. Стигна до извивката и се обърна, за да изследва и противоположната страна. Постепенно се върна до първия ров, в подножието на правата отсечка, без да е открил нищо, което би могло да го привлече или да представлява какъвто и да е интерес.

Майлс седна на мантинелата и размисли. Добре, време беше да опита по пътя на логиката. Какво е било това всепоглъщащо и смазващо чувство, накарало редника да се напъха в тръбата, въпреки явната опасност? Ярост? Какво е преследвал? Страх? Какво би могло да го е преследвало? Заблуда? Майлс я познаваше добре. Ами ако човекът беше избрал канала по погрешка… ?

Майлс се плъзна надолу по склона на първия ров. Човекът или си е пробивал път методично през всички канали — и ако е било така, дали е започнал откъм базата, или откъм тренировъчните полигони? — или в тъмнината и дъжда е пропуснал желаната цел и се е вмъкнал не в канала, в който е трябвало. Ако се наложеше, Майлс щеше да пропълзи през всичките, но предпочиташе да улучи от първия път. Дори и ако никой не го гледа. Този канал беше малко по-широк от втория, който се беше оказал фатален. Майлс извади фенерчето си от колана, гмурна се вътре и започна да го проучва сантиметър но сантиметър.

— Аха — доволно въздъхна той на половината разстояние под пътя. На горната страна на канала той откри своята награда, залепена там с лепенка, която беше започнала да се отпуска — увит в найлон пакет. Колко интересно. Той се плъзна назад и седна в отвора на канала. Внимаваше да застане така, че да не се вижда от пътя над него. Нехаеше за влагата.

Постави пакета в скута си и го изследва, тръпнещ от приятно очакване, като че ли беше подарък за рожден ден. Дали не бяха наркотици, контрабанда, секретни документи, мръсни пари? Лично Майлс се надяваше да са секретни документи, макар че му беше трудно да си представи, че нещо на остров Кирил може да бъде засекретено, с изключение може би на отчетите за работата на базата. И наркотици нямаше да е зле, но една шпионска група щеше да е просто чудесно. Щеше да стане герой на „Сигурността“ — фантазията му се развихри и той вече кроеше следващия си ход в своето скрито разследване. Проследяване по неуловимите улики на дирята на мъртвия до някой водач на групата — кой знае колко високо? Драматични арести, а може би и похвала от самият Илиян. Лично… Съдържанието на пакета беше на бучки, но лекичко пропукваше — пластмасови бланки?