Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 32

— О, добре. Е, пази се.

— Приятна вечеря!

— Хубаво. Чао.

Гласове от друга вселена. При това Ворбар Султана беше само на два часа с доорбитален полет. На теория. Странно, но мисълта, че планетата не се е свила до оловносивите хоризонти на остров Кирил, утеши Майлс.

* * *

През останалата част от деня Майлс срещна известни трудности при опитите си да се концентрира върху времето. За щастие началникът му като че ли не забеляза. След потъването на скатера Ан проявяваше склонност да поддържа гузна, изнервяща тишина около Майлс, с изключение на случаите, когато последният го сръчкваше за някаква специфична информация. След смяната си Майлс се отправи право към лазарета.

Военният лекар още работеше или поне седеше на бюрото си, когато Майлс подаде глава на вратата.

— Добър вечер, сър.

Докторът вдигна поглед.

— Да, младши лейтенант. Какво има?

Без особено основание Майлс прие въпроса за достатъчна покана и се вмъкна вътре.

— Чудех се какво ли сте открили за онзи човек, дето го извадихме от канала тази сутрин.

— Нямаше чак толкова за откриване — докторът сви рамене. — Документите му за самоличност са проверени. Умрял от удавяне. Всички физически и метаболични показания — стрес, хипотермия, хематомите — съвпадат с предположението ми, че се е заклещил вътре около половин час преди да настъпи смъртта. Завел съм го като смърт при нещастен случай.

— Да, но защо?

— Защо? — Докторът повдигна вежди. — Сам се е заврял там, ще трябва да питаш него.

— Не искате ли да разберете?

— За какво ми е?

— Ами… за да знаете, предполагам. За да сте сигурен, че сте прав.

Докторът го изгледа сухо.

— Не поставям под съмнение медицинските ви изводи, сър — бързо добави Майлс. — Но просто беше така дяволски странно. Не сте ли любопитен?

— Вече не — отговори лекарят. — Доволен съм, че не е самоубийство или някакъв мръсен номер, така че каквито и да са детайлите, в крайна сметка излиза, че е умрял от глупост, не е ли така?

— Предполагам, сър. — Майлс се позачуди дали това щеше да е последната епитафия на доктора за него, ако беше потънал със скатера.

След това, застанал на влажния вятър пред лазарета, Майлс се поколеба. В края на краищата трупът не беше негова частна собственост. Тук не ти е детската площадка — каквото си намериш, за тебе си остава. Беше предал случая на съответните власти. Сега беше извън неговата компетентност. И все пак…

Оставаха още няколко часа, докато се стъмни. И без това трудно заспиваше при тези почти безкрайни дни. Върна се в квартирата си, облече анцуга, обу маратонките си и излезе да потича.

* * *

Пътят се извиваше самотен сред пустите тренировъчни полигони. Слънцето се влачеше рачешката към хоризонта. Майлс намали темпото от джогинг до вървешком, а после до по-бавен ход. Под панталоните скобите протриваха краката му. Много скоро тези дни щеше да реши, че на крехките чупливи кости им е дошло времето да бъдат заменени със синтетични. При това изборът на хирургията можеше да е почти законен лост за неговото измъкване от остров Кирил, ако нещата станеха прекалено отчайващи, преди да изтекат неговите шест месеца. При все това подобно измъкване изглеждаше като измама.