Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 35

Предупреждението изглеждаше закъсняло, без да се брои влудяващата му неяснота. Майлс го погледна нетърпеливо изпод повдигнатите си вежди.

— Съмнявам се името ми да фигурира често в светската му програма.

Ан се размърда притеснено.

— Не това имам предвид.

— Какво имате предвид?

— Ами… Не знам. Веднъж видях…

— Какво?

— Нищо — Ан поклати глава. — Беше много отдавна. В разгара на бунта на Комар ставаха какви ли не дивотии. Но ще е по-добре да не му се пречкаш.

— И преди съм си имал работа със стари педанти.

— О, той не е точно педант. Но в него има нещо… Може да бъде опасен по странен начин. Нали никога не си го заплашвал наистина, а?

— Аз? Да заплашвам Метцов? — лицето на Майлс се сви объркано. Може би неговият нюх го беше подвел и Ан не беше толкова трезвен. — Хайде сега, не може да е чак толкова лош или никога не биха му поверили обучението на новобранци.

— Той не командва новобранците. С тях пристига техен собствен команден състав, инструкторите докладват на своите собствени командири. Метцов отговаря само за постоянния физически състав на базата. Ти си напорист малък глупак, Воркосиган. Само недей… никога не го предизвиквай или ще съжаляваш. И това е всичко, което ще ти кажа. — Ан млъкна и се заизкачва по рампата.

„Вече съжалявам“ — искаше да извика след него Майлс. Е, едноседмичното му наказание вече беше изтекло. Сигурно Метцов си мислеше, че трудовият наряд ще унижи Майлс, но всъщност той се беше оказал доста интересен. Потапянето на скатера, е, това вече беше унизително. Това си го беше направил сам. Майлс помаха за последен път на Ан, когато той изчезна в транспортната совалка, и сви рамене. Тръгна обратно през плаца към вече познатата административна сграда.

След като ефрейторът на Майлс напусна метеорологичния кабинет за обяд, на Майлс му трябваха цели две минути, за да се поддаде на изкушението да начеше крастата, с която Ан беше заразил съзнанието му. Извика официалното досие на Метцов на компютъра. Краткото изброяване на данните, назначенията и повишенията на командващия базата не съдържаше кой знае каква информация, въпреки че по-доброто познаване на историята даваше възможност да се чете и между редовете.

Метцов беше постъпил в Службите преди трийсет и пет години. Не беше изненадващо, че най-бързото му изкачване по стълбичката на йерархията съвпадаше със завладяването на планетата Комар преди около двайсет и пет години. Богатата на космически проходи, свързващи черни с бели дупки в космоса, планетата Комар беше единствената врата на Бариар за връзка с маршрутите през по-големите галактически преходи. Комар беше доказал своето огромно стратегическо значение за Бариар в началото на века, когато управляващата я олигархия беше приела подкуп от Сетаганда и беше пропуснала нашествието на космическия й флот през проходите си, в резултат на което сетагандците успяха да осъществят десант на Бариар. Отблъскването на Сетаганда беше погълнало времето и усилията на цяло едно поколение на Бариар. В резултат на кървавия урок Бариар беше променил възгледите си по времето на бащата на Майлс. Като неизбежен страничен ефект от осигуряването на вратата на Комар Бариар се беше променил от затънтена cul-de-sac¹ планета до малка, но важна галактическа сила и все още се бореше с последствията.