Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 31

Отпусна се унило на седалката и перфорира съобщението. Номерът не му беше познат. Той го въведе заедно с номера на сметката си и зачака. Апаратът звънна няколко пъти и видеомониторът оживя със съскане. Красивото лице на братовчед му Иван се материализира на екрана и му се ухили.

— А, Майлс. Ето те и теб.

— Иван! Къде си, по дяволите?

— О, аз съм си вкъщи. И това не значи при мама. Помислих си, че може да поискаш да видиш новия ми апартамент.

Майлс имаше смътното, дезориентирано усещане, че някак си се е намесил във връзката с някаква паралелна вселена или срещуположна астрална плоскост. Да, Ворбар Султана. Самият той беше живял в столицата в някое свое предишно въплъщение. Преди цяла вечност.

Иван вдигна обектива на видеотелефона и замайващо го завъртя насам-натам.

— Напълно обзаведен е. Пренаех го от един капитан от „Операции“, когото прехвърлиха на Комар. Истинска сделка. Едва вчера се нанесох. Виждаш ли балкона?

Майлс виждаше балкона, окъпан от слънчевата светлина на късния следобед с цвят на топъл мед. Очертанията на Ворбар Султана се издигаха на небесния фон като приказен град, който плува в лятната омара. По парапета се виеха алени цветя, толкова червени под огрялото ги слънце, че още малко и очите щяха да го заболят. На Майлс му се прииска или да олигави ризата си, или да избухне в сълзи.

— Хубави цветя — той преглътна с мъка.

— Аха, гаджето ми ги донесе.

— Гаджето? — А да, едно време човешките същества се бяха появили в два различни пола. Единият миришеше по-хубаво от другия. Много по-хубаво. — Кое гадже?

— Татя.

— Виждал ли съм я? — Майлс се опита да си спомни.

— Не. Тя е нова.

Иван престана да размахва обектива и отново се появи на екрана. Раздразнените сетива на Майлс малко се поуспокоиха.

— Е, как е времето там горе? — Иван се взря по-отблнзо в него. — Мокър ли си? Какво правеше?

— Почис… дълбочинни измервания.

— Какво? — Иван сбърчи чело.

— Няма значение. — Майлс кихна. — Виж, радвам се да видя едно познато лице и така нататък — впрочем така си и беше — болезнена, странна радост, — но тук съм по средата на работния си ден.

— Аз се освободих от смяна преди два часа — вметна Иван, — след малко ще водя Татя на вечеря. Тъкмо ме хвана. Така, само бързо ми кажи как е животът в пехотата?

— О, супер. База „Лазковски“ е истинският, реалният свят. — Майлс не даде определение на истинско. — Не е… магазия за излишъците от лордове от семейство Вор като Имперския щаб.

— Върша си работата — каза Иван. Гласът му прозвуча малко обидено. — Всъщност моята работа би ти харесала. Обработваме информация. Невероятно е. Всичко, до което „Операции“ има достъп в един ден. Сякаш си на върха на света. Точно като за теб.

— Странно, аз пък си мислех, че база „Лазковски“ ще е точно като за теб, Иван. Я си помисли, дали не са ни разменили заповедите?

Иван се почука по носа и се изкикоти.

— Не бих казал. — После добави загрижено: — Ъ-ъ, пази се, а? Наистина не изглеждаш толкова добре.

— Прекарах необичайна сутрин. Ако се разкараш, бих могъл да отида да взема един душ.