Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 30

Майлс помогна на санитаря и военния лекар да поставят тялото в чувала и да го натоварят, след това накара Олни и Патас да махнат преграждащата табела и да я върнат на предишното й място. От долния край на канала с рев се стече кафява вода, която размъти рова. Докторът се спря с Майлс и се облегна на мантинелата на пътя, загледан в малкото езеро, чието ниво спадаше.

— Мислехте, че на дъното може да има още някой? — неспокойно запита Майлс.

— Този беше единственият записан като липсващ на сутрешния развод — отговори докторът, — така че вероятно не. — Въпреки това той не изглеждаше като човек, който е готов да се обзаложи.

Единственото, което се появи, когато нивото на водата падна, беше подгизналата шуба на редника. Явно преди да влезе в канала, е била преметната на мантинелата, откъдето е била бутната или издухана от вятъра във водата. Лекарят я взе със себе си.

Военният лекар и фелдшерът потеглиха.

— Доста спокойно го приемате — отбеляза Патас. На години той не беше много по-голям от Майлс.

— Никога ли не ти се е налагало да държиш в ръцете си труп?

— Не. А на вас?

— Да.

— Къде?

Майлс се поколеба. Събитията отпреди три години преминаха като на кинолента през съзнанието му. Кратките месеци, през които беше притиснат в отчаяна битка далече от дома, когато случайно се беше натъкнал на космически наемнически сили, не бяха тайна, за която можеше да се спомене или дори да се намекне на това място. Във всеки случай редовните военни части презираха наемниците — живи или мъртви. Но кампанията на Тау Верд със сигурност го беше научила на разликата между „тренировки“ и „реалност“, между война и военни игри, и че смъртта си имаше по-изтънчени начини да се разпространява от директното докосване.

— Преди — унило отвърна Майлс — два пъти.

— Е — Патас вдигна рамене и се обърна, — поне не се страхувате да си изцапате ръцете. Сър.

Майлс сви вежди. „Не. Не е това, от което се страхувам.“

Майлс отметна канала на отчетното си табло — „почистен“, върна скатера, екипировката и поомекналите Патас и Олни обратно на сержант Нюв в „Поддръжката“ и се отправи към офицерските помещения. Никога през целия си живот не беше желал по-силно един горещ душ.

* * *

Калните му обувки шляпаха по коридора към квартирата му, когато друг офицер подаде глава от една врата.

— Ъ-ъ, младши лейтенант Воркосиган?

— Да?

— Търсиха ви по видеофона преди известно време. Декодирах съобщението.

— Търсили са ме? — Майлс спря. — Откъде?

— Ворбар Султана.

Майлс усети ледена топка в стомаха си. Нещо лошо вкъщи?

— Благодаря. — Той смени посоката и тръгна към другия край на коридора към кабината с видеоконзолата, която беше обща за офицерите на етажа.