Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 29

— Собственикът им още ги носи.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

По предавателя на скатера Майлс се обади на военния лекар на базата и го извика по спешност. Предупреди го да си осигури медицински транспорт, съдебно-медицинска екипировка и чувал за трупа. След това Майлс и екипът му преградиха горния край на канала с пластмасова табела, която заеха насила от празните тренировъчни полигони зад тях. Майлс вече беше толкова мокър и премръзнал, че не му направи никакво впечатление, когато пропълзя обратно в канала, за да завърже с въже анонимните глезени.

Когато излезе, военният лекар и неговият санитар бяха пристигнали.

Военният лекар — едър, оплешивяващ мъж, се взря със съмнение в канализационната тръба.

— Какво можете да видите вътре, младши лейтенант? Какво се случи?

— От тази страна не мога да видя нищо освен крака, сър — докладва Майлс. — Заклещил се е вътре, ама здраво. Предполагам, че отгоре му са се натрупали твърди отпадъци. Ще трябва да видим какво ще се излее заедно с него.

— Какво по дяволите търси той вътре? — лекарят се почесваше по луничавото теме. Майлс разпери ръце.

— Прилича ми на ексцентричен начин да свършиш със себе си. Бавно и рисковано. Не е лесно да се удавиш по такъв начин.

Лекарят се съгласи с повдигане на веждите си. Наложи се двамата с Майлс да ударят по една ръка на въжето, което Олни, Патас и санитарят дърпаха, преди вкочаненото тяло, заклещено в канала, да започне да се измъква с пристъргване.

— Запънал се е — със сумтене отбеляза фелдшерът.

Най-накрая тялото изскочи, последвано от струя мръсна вода. Патас и Олни гледаха от разстояние. Майлс не се отделяше от доктора. Трупът, облечен в подгизнало черно работно облекло, беше посинял и приличаше на восъчна фигура. Петлиците и съдържанието на джобовете му го идентифицираха като редник от тиловата служба. По тялото му нямаше видими рани, с изключение на натъртените рамена и издрасканите му ръце.

Докторът бързо изреждаше предварителните наблюдения в диктофона си. Няма счупени кости, няма пришки от невроразрушител. Предварителна хипотеза — смърт от удавяне или хипотермия, или и двете, през последните дванайсет часа. Той изключи диктофона и добави през рамо:

— Ще мога да кажа със сигурност, когато го положим в лазарета.

— Често ли се случват такива неща тук? — меко запита Майлс. Докторът му хвърли кисел поглед.

— Разфасовам по няколко идиота всяка година. Вие какво очаквате да се получи, като съберете пет хиляди деца на възраст между осемнайсет и двайсет на един остров и им кажете да си играят на война? Признавам, че този тук е изнамерил напълно нов метод. Предполагам, никога не сте виждали такова нещо.

— Значи смятате, че го е направил сам? — Наистина трябваше да е доста трудно да убиеш човек и после да го натъпчеш там вътре.

Докторът отиде до канала, клекна и се взря вътре.

— Така изглежда. А, младши лейтенант, бихте ли хвърлили още един поглед вътре, просто за всеки случай?

— Разбира се. сър — Майлс се надяваше това да е последната му разходка. Никога не беше предполагал, че почистването на канализацията можеше да се окаже толкова… вълнуващо. Той се плъзна под пътя по целия участък до пробитата табела, като проверяваше всеки сантиметър, но намери единствено изтърваното от мъртвеца фенерче. Така. Очевидно редникът беше влязъл в тръбата нарочно. С цел. Каква цел? За какво му е на човек да пълзи в някакъв канал посред нощ, и то в силна дъждовна буря? Майлс се измъкна навън и предаде фенерчето на лекаря.