Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 124

— Както виждаш, те са добре — обърна се към него Кавило, — моята част от уговорката, капитане. Да видим дали и вие ще довършите своята част от нея.

„Да видим какво ще стане…“

— Вие видяхте запис — заговори го Майлс. — Настоявайте да видите истинските.

Кавило стисна сурово белите си зъби, но когато капитанът на товарната совалка се обърна рязко, от раздразнението нямаше и следа. На лицето й грееше лукава усмивка.

— Какво… — той се запъна упорито. — Добре, кой от двама ви лъже?

— Капитане, това са всички гаранции, които получавате — отвърна му Кавило, като посочи мониторите в станцията за наблюдение. — Ако решите да залагате, рискът е ваш.

— В такъв случай това — той посочи Майлс — е последното, което получавате.

Неуловимият й жест накара стражите да наскачат с извадени стънери.

— Изведете го! — заповяда тя.

— Не!

— Много добре — очите й се разшириха от гняв, — отведете го в шеста килия и го заключете там.

Когато капитанът се обърна, разкъсван между съпротива и готовност да се подчини, Кавило направи знак на войника да увеличи разстоянието между себе си и него. Войникът се отдръпна, вдигнал въпросително вежди. Кавило погледна Майлс и се усмихна кисело, сякаш искаше да каже: „Добре, мухльо. Гледай сега.“ Със студен и плавен жест Кавило отвори капака на левия си кобур, извади невроразрушителя и като се прицели внимателно, стреля в тила на капитана. Той се сви конвулсивно само веднъж и се свлече. Умря още преди да докосне палубата.

Тя отиде до тялото и замислено го срита с острия връх на ботуша си, след това вдигна очи и погледна Майлс, чиято уста зееше отворена.

— Следващия път ще си държиш устата затворена, нали дребосък?

Устата на Майлс се затвори толкова рязко, че чак хлопна. „Трябваше да опиташ…“ Сега поне знаеше кой беше убил Лига. Образът на боязливия полиянец, за чиято смърт беше съобщено, изведнъж оживя в съзнанието му. Екзалтираният израз, който премина по лицето на Кавило, когато застреля капитана, парализира ужасения Майлс. „Кого видя в действителност на мушката си, скъпа?“

— Да, мадам — сподавено отвърна той, опитвайки се да спре треперенето си — закъсняла реакция на шокиращия обрат. По дяволите проклетия му език…

Тя слезе в станцията за наблюдение и се обърна към техничката, която стоеше замръзнала на поста си.

— Снемете записите от кабината на генерал Метцов от последния половин час и ми ги дайте. Заредете нов диск и продължавайте да записвате. Не, не го превъртайте назад! — Тя постави диска в единия от предните джобове на куртката си, който внимателно закопча. — Оставете тоя в четиринайста килия — тя кимна към Майлс. — Или в тринайста, ако е празна — зъбите й се оголиха в кратка усмивка.

Надзирателите претърсиха Майлс още веднъж и провериха документите му на сканера. Кавило учтиво ги осведоми, че трябва да бъде вписан с името Виктор Рота.

Докато изправяха Майлс на крака, пристигнаха двама души с носилка и отличителните знаци на медицинския отдел и вдигнаха тялото на капитана. Кавило, която наблюдаваше безизразно, се обърна уморено към Майлс: