Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 126

Вратата се плъзна настрани, за да открие генерал Метцов, който изглеждаше все така по военному стегнат и енергичен в бойното си облекло.

— Сигурен ли сте, че нямате нужда от мен, сър? — попита го надзирателят, когато генералът се провря през пролуката още преди вратата да се отвори напълно.

Метцов погледна презрително към Майлс, който изглеждаше дребен и разпасан в раздърпаната мръсна риза и торбестите панталони на Виктор Рота. Освен това беше и бос — надзирателите бяха взели сандалите му.

— Едва ли. Той няма да ми се нахвърли.

„Дяволски си прав“, със съжаление си помисли Майлс.

Метцов потупа предавателя на китката си.

— Ще ви повикам, когато свърша.

— Добре, сър. — Вратата се затвори със звук, напомнящ въздишка. Изведнъж килията действително отесня. Майлс прибра краката си и се сви на кълбо върху дюшека си. Метцов застана леко разкрачен и го изгледа продължително и със задоволство, след това се разположи удобно на отсрещната пейка.

— Тъй, тъй — с изкривена уста каза Метцов, — какъв обрат.

— Мислех, че ще вечеряте с императора — обади се Майлс.

— Командващата Кавило все още е в стрес от новината. Когато отново се успокои, ще види необходимостта от моето експертно мнение относно реалностите на Бариар — отвърна Метцов, претегляйки думите си.

„С други думи не си бил поканен.“

— Оставили сте императора сам с нея?

„Внимавай, Грегор!“

— Грегор не представлява заплаха. Страхувам се, че възпитанието му го е направило напълно слаб.

Майлс се задави.

Метцов се облегна назад, като почукваше леко коляното си с пръсти.

— Е, кажете ми, младши лейтенант Воркосиган, ако все още сте младши лейтенант — на света няма справедливост — предполагам, че сте запазили чина и заплатата си. Какво правите тук? С него?

Майлс се изкуши да се ограничи само до името, чина и серийния си номер, само че Метцов вече знаеше всичко това. Метцов всъщност враг ли беше? На Бариар, не лично на Майлс. Дали в съзнанието си Метцов правеше някаква разлика?

— Императорът се оказа разделен от охраната си. Надявахме се да възстановим контакта си с тях чрез консулството на Бариар тук. — Така, нищо, което да не е напълно очевидно.

— И откъде идвате?

— Аслънд.

— Не се прави на идиот, Воркосиган. Познавам Аслънд. Първо, кой ви изпрати там? И не си прави труда да лъжеш. Мога да разпитам капитана на товарната совалка.

— Не, не можете. Кавило го уби.

— А? — Метцов успя да скрие изненадата си. — Умно е постъпила. Той беше единственият свидетел, който знаеше къде сте.

Дали това беше част от сметката на Кавило, когато вдигна невропарализатора? Сигурно. И все пак… капитанът беше и единственият свидетел, който знаеше откъде бяха дошли. Може би Кавило не беше опасна, колкото изглеждаше на пръв поглед.

— Още веднъж — търпеливо повтори Метцов. Явно не бързаше. — Как се оказа в компанията на императора?

— Вие как мислите? — отговори на въпроса с въпрос Майлс, за да спечели време.

— Някакъв заговор, без съмнение — сви рамене Метцов.

Майлс простена.

— О, разбира се. Без съмнение! — Негодуванието му го накара да забрави неудобната си поза. — И с каква разумна тактика си обяснявате пристигането ни тук? Сами? От Аслънд? Интересно, как изглежда всичко отстрани? — „На професионален параноик като теб.“ — Умирам от любопитство.