Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 123

— Като възможност да — каза Метцов, — но ако заради това в лицето на Бариар си създадем враг, с когото не можем да се справим…

— Ако го задържим като заложник, трябва да сме в състояние да се справим с тях с лекота — замислено отбеляза Кавило.

— Алтернативен и по-благоразумен ход — прекъсна я Майлс — ще бъде да ни помогнете да продължим бързо и сигурно по пътя си и да съберете почтените и доходоносни благодарности. Една стратегия на, как беше… победа без загуби.

— Почтени? — Очите на Метцов пламнаха. Той притихна умислен, след това промърмори: — Но какво правят тук? И къде е змията Илиян? Във всеки случай, искам мутанта. Мамка му! Или играеш смело, или изобщо не играеш. — Той се загледа злобно в Майлс. — Воркосиган… така. И какво е Бариар за мен сега? Служба, която ми заби ножа в гърба след трийсет и пет години… — Той се изправи решително, но все още не смееше да извади оръжието си в присъствието на императора. — Да. Отведи ги в ареста, Кави.

— Не бързай толкова — каза Кавило, на която сякаш току-що й хрумна нещо. — Ако искаш, изпрати в ареста малкия. Казваш, че е едно нищо?

Единственият син на най-могъщия военен лидер на Бариар не отвори уста. За разнообразие. „Ако, ако, ако…“

— В сравнение с императора — опита се да спечели време Метцов. Изглеждаше внезапно уплашен от възможността да бъде измамен от своята жертва.

— Много добре — Кавило безшумно прибра стънера си. Отвори вратата и махна с ръка на часовия. — Приберете го — тя посочи Грегор — в каюта номер девет, отсек Г. Прекъснете комуникациите, заключете вратата и поставете един въоръжен пост. Но осигурете комфорт, според желанията му. Стига да са разумни — тя се обърна към Грегор и добави: — Това е най-комфортната офицерска приемна, която можем да ви осигурим, ъъ…

— Наричайте ме Грег — въздъхна Грегор.

— Грег. Хубаво име. Девета кабина е до моята… Ще продължим този разговор скоро след като ъъ… се освежите. Може би на вечеря. Ще се погрижиш ли за настаняването му, Станис? — Тя удостои двамата мъже с блестяща, лишена от чувства усмивка и се понесе навън толкова леко, сякаш фокусите с ботуши бяха нейната стихия. След секунда отново подаде глава в каютата и посочи Майлс. — Докарайте го в ареста.

С изразително движение на стънера и смушкване с милостиво неактивираната си шокова палка, вторият часови подкани Майлс.

Съдейки по повърхностните си наблюдения, докато го водеха по коридорите, Майлс реши, че „Десницата на Кюрин“ е доста по-голям команден кораб от „Триумф“, способен да води битка срещу по-многобройни и боеспособни акостиращи или пикиращи сили, но за сметка на това по-тромав при маневриране. Не след дълго Майлс откри, че арестът на кораба също е голям и при това отлично осигурен. Единственият му вход се отваряше към сложна станция за наблюдение на надзирателите, от която тръгваха две слепи ниши с килии.

Капитанът на товарната совалка тъкмо излизаше от станцията за наблюдение под бдителните очи на войника, който го придружаваше. Двамата с Кавило си размениха враждебни погледи.