Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 125

Лоис Макмастър Бюджолд

— Предпочете да ме лишиш от услугите на двойния ми агент. Вандалска постъпка. Ползата от него можеше да бъде по-голяма от това, да послужи като обект за демонстрация на един глупак. Не държа на склад безполезни артикули. Предлагам ти да помислиш с какво можеш да си ми полезен. Нещо повече от това да послужиш за задоволяване на примитивните страсти на Метцов. — Тя леко се усмихна. — Май си му слабост, а? Ще трябва да проуча защо.

— За какво ти е „Станис-скъпи“? — осмели се да попита Майлс, противопоставяйки упоритото си непокорство на чувството си за вина. Метцов — неин любовник? Отвратителна мисъл.

— Той е командир с опит в сухопътните бойни действия.

— Какво общо има флота, охраняващ космически преходи, със сухопътните действия?

— Ами добре тогава — сладко се усмихна тя, — забавлява ме.

Това трябваше да е първият отговор.

— Да ти имам вкуса — тихичко промърмори Майлс, като внимаваше да не го чуе. Дали да не я предупреди за Метцов? А дали пък да не предупреди Метцов за нея?

Той все още си блъскаше главата над тази нова дилема, когато плътната врата на самотната му килия се затръшна зад него.

* * *

Не му отне много време да се запознае с новостите, които последната му квартира предлагаше. Килията беше малко по-голяма от два на два метра, а обзавеждането й се свеждаше само до две тапицирани пейки и клозет. Никакъв библиотечен апарат, никакво облекчение за затъналите в калното тресавище на самообвиненията колела.

След известно време, през защитен от силово поле отвор във вратата, беше напъхано блокче войнишка полева дажба, което изглеждаше по-отблъскващо дори от бариарския вариант и напомняше сурово парче храна за кучета. Напоено със слюнка, то омекваше леко, колкото, при здрави зъби, разбира се, — да откъснеш някое лепкаво късче. Похапването май обещаваше да продължи до следващото хранене. Сигурно е адски хранително. Майлс се зачуди какво ли сервира Кавило на Грегор за вечеря. Дали и в неговото ястие витамините са балансирани при толкова стриктно съблюдаване на научния подход?

Бяха толкова близо до успеха. Дори и сега консулството на Бариар беше на по-малко от километър — през няколко шлюза и нива. Само ако можеше да се добере дотам. Ако му се паднеше сгоден случай… От друга страна, колко дълго би се колебала Кавило да пренебрегне дипломатическите норми и да наруши суверенитета на консулството, ако видеше някаква полза от това? Горе-долу толкова, колкото й трябваше да застреля капитана на товарната совалка в гърба, реши Майлс. Със сигурност още отсега е наредила консулството и всички известни бариарски агенти на Вервейн да бъдат поставени под наблюдение. Майлс с мъка извади зъбите си от дажбата и въздъхна.

Звукът от шифровъчното устройство на ключалката предупреди Майлс, че ще има посетител. Разпит? Толкова скоро? Беше очаквал, че Кавило ще напои, нахрани и прецени първо Грегор и след това ще се заеме отново с него. Или той щеше да бъде обект единствено за подчинените? Майлс опъна врат, за да преглътне едно топче от дажбата и поизправи рамене, като се опита да скрие уплахата си зад строгия си вид.