Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 122

— Честната дума — тържествено отбеляза Метцов — е обещание между почтени и достойни врагове. Желая да се уверя във вашата чест. Но ще обявите ли по този начин, че сте наш враг?

Чудесен пример за двусмислие, Майлс не можеше да го отрече.

Погледът на Метцов се спря на Майлс. Устните му се свиха.

— А може би не вашата чест, сир, но вие имате беден избор от любимци. Да не говорим за съветниците ви.

— Някои от познатите ми са ми наложени. Също и някои от моите съветници. — Беше много трудно да се разгадаят мислите на Грегор.

— Към моята каюта.

Кавило отвори уста, за да възрази, но Метцов я спря с жест на ръката си.

— Засега. За първия ни разговор. Без свидетели. Без записващите устройства на Сигурността. След това ще решим, Кави.

Кавило затвори уста и присви очи.

— Добре, Станис. Води ни — тя разтвори ръка и ги покани с ироничен жест.

Метцов постави двама души на пост пред вратата на каютата си и освободи останалите. Когато вратата зад него се затвори, той завърза Майлс със силово въже и го остави седнал на пода. След това, с почит, проникнала толкова дълбоко, че не можеше да й се противопостави, той настани Грегор в тапицирания стол зад бюрото си — най-хубавия, който спартанската стая можеше да предложи.

Кавило, която наблюдаваше представлението кръстосала крака на леглото, се противопостави.

— Защо да завързваш малкия, а да оставяш големия свободен?

— Извади стънера си, ако това те притеснява — посъветва я Метцов. Той застана с ръце на бедрата си и огледа Грегор, дишайки тежко. Поклати глава като че ли все още не можеше да повярва на очите си.

— Извади твоя!

— Още не съм решил дали да вадя оръжие в негово присъствие.

— Сега сме сами, Станис — саркастично подхвърли Кавило. — Би ли бил така любезен да обясниш това безумие? И дано обяснението да е добро.

— О, да. Това — той посочи Майлс — е лорд Майлс Воркосиган, синът на министър-председателя на Бариар адмирал Арал Воркосиган. Вярвам, че си чувала за него.

Кавило забрави сарказма си.

— Тогава какво правеше на Пол-6 маскиран като бетиански търговец на оръжие?

— Не съм сигурен. Последното, което чух за него, беше, че е арестуван от Имперска сигурност, въпреки че никой не вярваше на това.

— Задържан — поправи го Майлс. — Технически…

— А той — Метцов се обърна и посочи Грегор — е императорът на Бариар, Грегор Ворбара. Той какво прави тук, не мога да си представя.

— Сигурен ли си? — Дори Кавило беше стъписана. В очите й припламнаха пресметливи искри. Погледна Грегор като че ли го виждаше за първи път. — Наистина ли? Колко интересно.

— Но къде е охраната му? Трябва да стъпваме много предпазливо, Кави.

— На колко ли ще го оценят? Или, всъщност, думата ще има лицето, предложило най-високата цена.

Грегор й се усмихна.

— Аз съм Вор, мадам. В известен смисъл, аз съм Върховният Вор. Да се рискува в службата е наше любимо занятие. На ваше място не бих разчитал на това, че стойността ми е безкрайна.

Майлс си помисли, че в оплакването на Грегор има някаква истина. Когато не беше император, беше трудно да се твърди, че изобщо е някой. Но определено той добре си изигра ролята.