Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 121

Грегор проговори за пръв път. Прикриваше достойнството си с изненада.

— Това още един от старите ти приятели ли е, Майлс?

Премереният образован глас помогна на Метцов да направи връзката. Почервенялото му от вълнение лице пребледня. Той се огледа неволно наоколо — за Илиян, предположи Майлс.

— Ъъ… това е генерал Станис Метцов — обясни Майлс.

— Метцов от остров Кирил?

— Да.

— Ох! — почти безизразно каза Грегор.

— Къде е охраната ви, сър? — Гласът на Метцов беше груб от неосъзнатия страх.

„И ние я търсим“, печално си помисли Майлс.

— Недалече зад нас, предполагам — с хладен глас опита Грегор. — Пуснете ни да си вървим по пътя и те няма да ви безпокоят.

— Кой е тоя? — Кавило нетърпеливо тропна с крак.

— Какво… — не се стърпя Майлс. — Какво правите тук?

Лицето на Метцов се ожесточи.

— Как може да преживее човек на моята възраст, лишен от имперската си пенсия и спестяванията си? Да не си се надявал, че ще си седя кротичко и ще гладувам? Не и аз!

Майлс разбра, че сега не е най-подходящият момент да напомня на Метцов за старите им разногласия.

— В сравнение с остров Кирил изглежда по-добре — подметка той с надежда. Умът му все още отказваше да го приеме. Метцов под командването на жена? Вътрешната динамика на такава йерархия трябва да е забележителна. „Станис, скъпи?“

Метцов не изглеждаше развеселен.

— Кои са те! — продължи да настоява Кавило.

— Власт. Пари. Стратегически лост. Повече, отколкото можеш да си представиш — отвърна й Метцов.

— Главоболия — вметна Майлс, — повече, отколкото можеш да си представиш.

— Ти си отделен случай, мутант.

— Ще си позволя да не се съглася с вас, генерале — намеси се Грегор с най-добрия тон на имперския етикет. Опипваше почвата, като прикриваше смущението си добре.

— Трябва веднага да ги отведем на „Десницата на Кюрин“. Вън от обсега на любопитните погледи — обърна се Метцов към Кавило. Той погледна към взвода. — Вън от обсега на любопитните уши. Ще продължим насаме.

Майлс и Грегор се отдалечиха, придружени от патрула. С гърба си Майлс чувстваше погледа на Метцов. Чувстваше го като острие на скалпел в ръцете на любознателен хирург. Преминаха през няколко пусти дока, докато не стигнаха до един от главните докове, оживен от суетнята около някакъв кораб. Командният кораб, ако се съдеше по броя и дисциплината на караула.

Преминаха през един от служебните люкове. Дежурният офицер отдаде чест.

— Заведете ги в медицинския пункт за разпит — нареди на взвода Кавило.

— Чакай малко — каза Метцов. Почти уплашен той се огледа наоколо из пресичащите се коридори. — Имаш ли човек, който да е глух и ням?

— Едва ли! — Кавило изгледа с възмущение своя обхванат от тайнствена възбуда подчинен. — Значи в ареста.

— Не! — остро я спря Метцов.

Колебае се дали да хвърли в килия императора, досети се Майлс. Метцов се обърна към Грегор и напълно сериозно го попита:

— Мога ли да разчитам на честната ви дума, сир… сър?

— Какво? — извика Кавило — Ума ли си изгуби, Станис?