Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 117

Грегор го огледа на свой ред.

— Знаеш ли, много си странен като адмирал Нейсмит. Почти като друг човек.

Майлс се привдигна на лакът.

— Предполагам, че Нейсмит съм самият аз, но без задръжки. Без нуждата да се подчинявам на някого. На Нейсмит не му е притрябвало да бъде добричкият мъничък Вор или какъвто и да е Вор. Няма и проблеми с дисциплината, не е подчинен на никого.

— Забелязах — Грегор ската униформата на Дендарии по бариарския устав. — Съжаляваш ли, че отново ти се наложи да се потопиш сред Дендарии?

— Да… не… Не знам. — „Дълбоко!“ — Вярвам, не съжаляваш, че избяга от оня заробващ трудов договор.

— Не… не беше, както си го бях представял. Все пак борбата при въздушния шлюз беше много особена. Напълно непознати хора, които искаха да ме убият, без дори да знаят кой съм. Ако се опитваха да убият императора на Бариар, това го разбирам. Ще трябва да обмисля всичко това…

Майлс си позволи една мъничка крива усмивка.

Грегор го изгледа остро.

— Беше много странно също да видя отново Елена. Прилежната дъщеря на Ботари… променила се е.

— Исках да се промени — призна си Майлс.

— Изглежда доста привързана към съпруга си — дезертьора.

— Да — отвърна Майлс.

— И това ли искаше?

— Изборът не беше мой. Той… последва логически от честността й и нейния характер. Можех да го предвидя. След като принципите и лоялността й спасиха живота и на двама ни, аз… трудно бих могъл да съжалявам за тях.

Коментарът на Грегор, изразен само чрез повдигане на вежди, беше повече от двусмислен. Майлс обузда раздразнението си.

— Както и да е. Надявам се тя да е добре. Озер се оказа опасен. Тя и Бъз като че ли могат да разчитат само на властта на Тънг, а тя, както всички признават, е силно подкопана.

— Изненадан съм, че не прие предложението на Тънг — Грегор върна усмивката на Майлс. — Незабавно адмиралтейство. Да прескочиш всички тези досадни междинни етапи, задължителни на Бариар.

— Предложението на Тънг? — изсумтя Майлс. — Не го ли чу? Мислех, че татко те е карал поне да четеш всички онези договори. Тънг не ми предложи командване, предложи ми сражение при шансове пет към едно срещу нас. Той търсеше съюзник, някой, който да изпъчи гърди отпред — пушечно месо, а не шеф.

— О! — Грегор се изтегна на койката си. — Това е така. И все пак, чудя се дали нямаше да избереш нещо по-различно от това благоразумно отстъпление, ако не бях с теб. — Острият му поглед беше скрит зад притворените клепачи.

Майлс едва не се удави в собствените си мечти. Една по-либерална интерпретация на неясната заповед на Илиян: „«Използвай младши лейтенант Воркосиган, за да очистите Центъра от наемниците Дендарии» би могла да се разшири така, че да включва… не!“

— Не. Ако не бях попаднал на теб, сега щях да съм на път за Ескобар със сержанта-бавачка Овъролт. Предполагам, че ти все още щеше да монтираш крушки. — Разбира се, всичко зависеше от това, какво беше запланувал за Майлс мистериозният Кавило — командващият Кавило? В ареста на Консорциума Майлс беше в ръцете му.