Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 116

Майлс беше изключително благодарен на възможността да се изкъпе, да смени дрехите, които му бяха останали, да похапне нормално и да се наспи на спокойствие. Малобройният екипаж на кораба сякаш имаше алергия към техния коридор: изолацията им се спазваше стриктно. Още три дни сигурност, докато отново прекоси центъра Хийгън, отново със сменена самоличност. Следваща спирка: бариарското консулство на станция Вервейн.

О, Боже! Трябваше да опише всичко това в доклада си, щом се приберат у дома. Истинска изповед в утвърдения от ИмпСи служебен стил (сух като пустинна прах, ако се съдеше от примерните образци, които бяха чели). Виж, ако Унгари беше направил тази обиколка, щеше да представи колони от конкретни, обективни данни, подготвени за шест различни анализа. А какво беше преброил Майлс? „Нищо, бях в един кашон.“ Нямаше какво толкова да предложи, освен едно вътрешно чувство, базирано върху беглите наблюдения, които беше натрупал, докато бягаше през глава от всичко в системата, което дори малко приличаше на агент от сигурността. Може би в центъра на доклада си ще трябва да постави силите на сигурността, а? Мнението на един младши лейтенант. Генералният щаб ще бъде толкова впечатлен.

Е, какво беше мнението му засега? Ами… май източникът на напрежение в центъра Хийгън не беше Пол: те не действаха, просто реагираха. Консорциумът като че ли беше в най-голяма степен незаинтересуван от военни авантюри. Единственият противник, достатъчно слаб за събраните от кол и въже Джаксъниании, когото те евентуално можеха да победят, беше Аслънд, а в завземането на Аслънд — един почти неблагоустроен земеделски свят, едва ли се криеха някакви изгоди. Параноята беше втресла аслъндците достатъчно, за да представляват опасност, но подготовката им още беше до половината и освен това ги защитаваше наемническа флотилия, която само чакаше необходимата искрица, за да се разцепи на две воюващи помежду си клики. Тук също нямаше особена заплаха. Истинските действия, енергията за тази дестабилизация, по принципа на елиминирането, трябваше да идва от или през Вервейн. Как би могъл да открие… не! Вече се беше отрекъл от шпионството. Вервейн не беше негов проблем.

Чудеше се дали няма да може да накара Грегор да му даде имперска амнистия от задължението му да пише доклада и дали Илиян ще й обърне някакво внимание.

Грегор беше много кротък. Майлс се опъна на койката си, пъхна ръце под главата си и се опита да скрие грижите си зад една усмивка, докато Грегор, с известно съжаление, както се стори на Майлс, остави настрана откраднатата униформа на Дендарии и се преоблече в цивилното облекло, което Мейхю му беше донесъл. Опърпаните вехти панталони, ризата и сакото висяха на мършавото тяло на Грегор като на закачалка, а и му бяха къси. Така облечен, императорът приличаше на скитник с хлътнали очи, когото късметът е напуснал окончателно. Майлс тайничко реши да го държи настрана от по-баровските места.