Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 119

„Тънг е нагласил всичко. Лично. Знаел ли е Тънг? Тънг да го продаде. Не…“

— Тънг каза, че на теб може да се разчита, капитане — изскърца със зъби Майлс.

— Какво е за мен Тънг? — озъби се той. — Имам семейство, господине.

Двама (Господи, пак горили!) от войниците се приближиха под прикритието на оръжията и долепиха Майлс и Грегор с ръце към стената, след това ги претърсиха и ги лишиха от придобитите с толкова мъка озерански оръжия, екипировка и многобройни документи за самоличност. Офицерът изследва плячката.

— Да. Това са хората на Озер. Добре — той вдигна ръка и поднесе китката към устата си. — Хванахме ги.

— Продължавайте — отвърна му тънък глас. — Слизаме веднага. Кавило, край.

Явно това бяха Рейнджърите на Рандал, затова и униформите бяха непознати. Но защо не се виждаха никакви вервейнци?

— Извинявайте — Майлс кротко се обърна към офицера, — но да не би да действате под влияние на погрешното впечатление, че сме агенти на Аслънд?

Офицерът зяпна надолу към Майлс и изпръхтя.

— Чудя се дали не е време да разкрием истинската си самоличност? — опипа почвата Грегор.

— Интересна дилема — отвърна Майлс с ъгъла на устата си. — По-добре да разберем дали разстрелват шпионите.

Бързо почукване на ботуши възвести още нечие пристигане. Когато звукът зави зад ъгъла, войниците видимо се стегнаха. Грегор също застана мирно — автоматична реакция на военна вежливост, която изглеждаше най-малкото странна, предвид провисналите му парцали. Нямаше никакво съмнение, че Майлс бе най-далече от изискванията на военния строеви устав. Устата му зееше отворена от шока. Той я захлопна, преди някой да успее да хвърли вътре обувката си.

Беше висока пет фута и нещо — беше на ботуши с по-високи токчета, отколкото беше позволено по устав. Късо подстригана руса коса, като ореола на глухарче около изваяната глава. Униформа в жълто-кафяво и черно, с позлатата на ранга й, която така идеално подчертаваше и допълваше тялото й, сякаш то говореше със свой собствен, приказен глас. Ливия Ню.

— Командващ Кавило, ’спожо — офицерът отдаде чест.

— Отлично, лейтенант… — сините й очи попаднаха на Майлс и се разшириха с неподправена изненада, която тя мигновено прикри. — А, Виктор, мили — гласът й лепнеше като сироп от преувеличената радост и задоволство в него. — Представи си, да те срещна тук. Още ли продаваш костюми-чудо на будалите?

Майлс разпери празните си ръце.

— Това е всичкият ми багаж, госпожо. Трябваше да си купите, когато можехте.

— Нима? — усмихна се студено тя. Блясъкът в очите й стана обезпокоителен. Грегор стоеше безмълвен. Изглеждаше объркан до оглупяване.

„Значи, името ти не е било Ливия Ню, и не си била посредник.“ Тогава защо, по дяволите, му трябваше на командващия наемническата флотилия на Вервейн да се среща инкогнито на станция Пол с представител на най-мощната търговска къща на Консорциума Джаксън? „Това не беше просто оръжейна сделка, скъпа.“