Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 115

— Хайде — подкани ги Тънг. — Ако Ард не се придържа строго към разписанието, ще привлечем вниманието върху себе си.

Влязоха в едно от товарните помещения на кораба и Мейхю издърпа една товарна платформа с няколко пластмасови кашона върху нея.

— Твоят приятел може да мине за войник от флотилията — обърна се Тънг към Майлс. — За теб съм намерил един кашон. Сигурно щеше да е по-изискано да те омотая в килим, но тъй като командирът на товарния кораб е мъж, реших, че историческата алюзия ще се загуби¹⁰.

Майлс изгледа кашона със силно съмнение. Май му липсваха дупки за въздух.

— Къде ще ме носиш?

— Имаме едно негласно споразумение да прекарваме офицерите от разузнаването без много шум и в двете посоки. Имам един капитан на товарен кораб — независим собственик. От Вервейн е, но досега сме го използвали три пъти. Ще ви превози през системата и ще ви прекара през митницата на Вервейн. От там нататък ще се оправяте сами.

— Това споразумение не представлява ли заплаха за вас? — обезпокои се Майлс.

— Не. Никаква — отговори Тънг. — Всичко е под контрол. Капитанът ще реши, че прекарва просто още двама агента на наемниците, срещу заплащане, разбира се, и ще си държи устата затворена. Ще минат дни, докато се върне, така че ще им трябва много време дори само за да го разпитат. Уредил съм всичко лично. Елена и Ард въобще не са се мяркали пред очите му. Няма начин да ги издаде.

— Благодаря ти — тихо каза Майлс.

Тънг кимна и въздъхна.

— Само ако беше останал с нас! Какъв войник можех да направя от теб през тези три години.

— Ако останете без работа заради това, че сте ни помогнали — кимна Грегор, — Елена знае как да влезете във връзка.

— Във връзка с какво, а? — намръщи се Тънг.

— По-добре е да не знаеш — увери го Елена, която помагаше на Майлс да се настани в кашона.

— Добре — недоволно измърмори Тънг, — но… добре.

Майлс се оказа лице в лице с Елена за последен път до… до кога? Тя го притисна към себе си, но след това по същия сърдечен начин прегърна и Грегор.

— Поздрави майка си от мен — поръча тя на Майлс. — Често си мисля за нея.

— Добре. Ъ-ъ… поздрави на Бъз. Кажи му, че всичко е наред. Твоята лична сигурност е по-важна от всичко друго. Твоята и неговата. Дендарии са, са… бяха… — не можеше да се насили да каже „без значение“ или „наивна мечта“ или „илюзия“, въпреки че последното май беше най-близко до истината, — добър опит — неубедително завърши той.

Погледът, който тя му хвърли, беше студен, остър, неразгадаем. Не, за съжаление, не беше трудно да се дешифрира — „идиот“ или нещо по-силно. Той седна с глава между коленете и остави Мейхю да нагласи капака. Чувстваше се като зоологически екземпляр, когото опаковат за следващата пратка за лабораторията.

* * *

Прехвърлянето мина гладко. Майлс и Грегор бяха настанени в малка, но прилична каюта, предназначена за придружителите на товара, които рядко пътуваха със същия кораб. Около три часа, след като се качиха на борда, корабът се отдели от дока — вън от станция Аслънд и от опасността да ги открият. Никакви Озерани, никаква врява… Майлс трябваше да признае, че Тънг все още си го биваше.