Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 118

И къде беше Овъролт сега? Беше ли докладвал в Генералния щаб, или беше направил опит да се свърже с Унгари? Или Кавило го е хванал? Или беше последвал Майлс? Колко жалко, че Майлс не можеше да последва Овъролт, който пък да го заведе до Унгари. Не. Това беше някакъв омагьосан кръг, и те изобщо не бяха в него.

— Ние сме в девета глуха — сподели Майлс с Грегор.

Грегор разтри бледосивия белег на лицето си — избледняващ спомен от срещата му с шоковата палка.

— Да, по всяка вероятност. Все пак оправях се доста добре с лампите.

* * *

„Почти свърши“, мислеше си Майлс, докато двамата с Грегор следваха капитана на товарния кораб по ръкава на въздушния шлюз, който ги изведе в района на товарните докове на станция Вервейн. Е, може би не съвсем. Вервейнският капитан беше нервен, раболепничеше и явно беше напрегнат. Все пак, щом човекът се е справял с това три пъти досега, би трябвало да знае какво прави.

Яркоосветеният отсек на товарните докове на станцията представляваше обичайната мразовита кънтяща пещера, уредена по суровия, студен като електрически ток вкус на роботите, който не допускаше чисто човешките, създаващи уют, извивки и чупки. Всъщност в отсека нямаше хора, а машинарията беше притихнала. Майлс предполагаше, че пътят им напред е разчистен, въпреки че ако с тази работа трябваше да се заеме той, би избрал хаоса на часовете с най-усилната работа по товаренето и разтоварването, за да прекара незабелязано каквото и да било.

Очите на капитана играеха неспокойно във всички посоки. Майлс не успяваше да проследи погледа му. Спряха близо до безлюдна контролна кабина.

— Чакайте тук — каза капитанът. — Ще дойдат едни хора, които ще ви преведат през останалата част на пътя. — Той се облегна на стената на кабината и леко започна да почуква по нея с тока на обувката си. Продължи да си тактува в безразборен, натрапчив ритъм няколко минути, след това спря, изправи се и обърна глава.

Стъпки. От близкия коридор се появиха шест човека. Майлс се вцепени. Униформени мъже и офицер с тях, ако се съдеше по държанието им, но не носеха униформата нито на държавната сигурност на Вервейн, нито на военното им контраразузнаване. Непознато жълто-кафяво бойно облекло с къси ръкави, с черни петлици и декорации и ниски черни ботуши. Носеха стънери, извадени от кобурите и готови за стрелба. „Но щом вървят като взвод за арести, щом говорят като взвод за арести, и крещят като взвод за арести…“

— Майлс — промърмори Грегор, който прехвърляше в ума си същите реплики, — такъв ли е сценарият?

Стънерите вече бяха насочени към тях.

— Капитанът се е справил с това три пъти — опита се да го окуражи Майлс, без сам да си вярва, — защо да не се справи и сега?

Капитанът на товарния кораб се усмихна със стиснати устни и се отдалечи от стената, извън прицела на оръжията.

— Справял съм се с това два пъти — осведоми ги той. — На третия ме хванаха.

Ръцете на Майлс се разтрепераха. Той се стараеше да ги държи встрани от тялото си и преглъщаше люти псувни. Бавно, Грегор също вдигна ръце. Изразът на лицето му беше чудесен, като празен лист хартия. Както винаги едно на нула за самообладанието на Грегор — една задължителна за живота добродетел.