Читать «Игрите на Вор» онлайн - страница 114

— Ще стоим настрана от тях — каза Майлс разгорещено.

— Чух, че новият им заместник-командващ е бариарец. Може да успеете да получите някаква помощ от тях.

Грегор замислено повдигна вежди.

— Може би е някой от внедрените хора на Илиян? Прилича на негова работа.

„Там ли беше отишъл Унгари?“

— Но ще подходим с голяма предпазливост — съгласи се Майлс.

— Най-сетне — измърмори Грегор под носа си.

— Командващият флотилията на рейнджърите се казва Кавило.

— Какво? — като настъпено коте измяука Майлс.

Елена учудено повдигна вежди.

— Само Кавило. Май никой не знае дали е собствено или фамилно име…

— Кавило е човекът, който се опита да ме откупи, мен или Виктор Рота, на станцията на Консорциума. За двайсет хиляди бетиански долара.

Веждите на Елена останаха в предишното си положение.

— Защо?

— Не знам защо. — Майлс отново обмисли възможните варианти за тяхното измъкване: Пол, Консорциумът, Аслънд… не, все още единствената възможност си оставаше Вервейн. — Но определено ще стоим настрана от наемниците на Вервейн. Слизаме от кораба и отиваме направо при консула, скриваме се в дупките си и няма да издаваме дори и звук, докато хората на Илиян не дойдат да ни отведат у дома. Ясно ли е?

— Ясно — въздъхна Грегор.

Повече никакви игрички на тайни агенти. Единственият резултат от огромните му усилия беше, че Грегор едва не бе убит. Време беше да види какво ще стане, ако не си дава толкова зор, реши Майлс.

— Странно — Грегор гледаше Елена, новата Елена, — като си помисля, че имаш по-голям боен опит и от двама ни.

— И от двама ви, взети заедно — сухо го поправи Елена. — Да, е… истинският бой е… много по-тъпо, отколкото си представях. Щом две групи могат да съгласуват действията си до невероятната степен, която изисква едно сражение, защо да не могат да вложат една десета част от тези усилия, за да поговорят? Макар че това не важи за партизанските войни. Ония не стават за тези неща — замислено продължи Елена. — Ако ще си подъл, защо да не си подъл и в червата си? Онзи, третият ни договор… Ако някога отново се забъркам в партизанска война, искам да съм на страната на партизаните.

— По-трудно е да се помирят врагове, който са подли и в червата си — отбеляза Майлс. — Завършекът на една война не е самата война, освен ако това не е някакво катастрофално плъзгане по плоскостта на абсолютното проклятие. Иска се мир. Мир, по-добър от този, който си нарушил.

— Печели този, който успее да остане най-подъл за най-дълго време — заключи Грегор.

— Мисля, че това не е доказано… имам предвид от историята. Ами ако в резултат на извършеното през войната деградираш до такава степен, че следващият мир да е по-лош… — Човешките гласове откъм товарния отсек накараха Майлс да замръзне на средата на изречението, но това бяха Тънг и Мейхю, които се връщаха.