Читать «Гняв» онлайн - страница 99

Грифит.

Искаше да се сгуши в ръцете му и в същото време искаше да избяга. Тук се бе родил Грифит и това място го беше създало и оформило по свое подобие. Също като Грифит то се възправяше свирепо пред своите врагове и в същото време закриляше тези, които бяха намерили подслон зад стените му. Ако склонеше пред желанието на Грифит, тя също щеше да намери подслон там. В противен случай трябваше да се бори с непоклатимата му решителност. И то безполезно, подозираше Мериън.

Застанаха пред величествената дъбова порта и когато двете крила се отвориха, сякаш за да я погълнат, тя се възпротиви, обзета от сляп страх.

— Мериън.

Грифит я повика по име и тя отправи див поглед към него.

Той знаеше от какво се страхува тя.

— В някои места в Уелс все още се съблюдава традицията невястата да бъде пренесена на ръце през прага. Останало е от онези дни, когато момите са били крадени от семействата им. Има ли подобен обичай в Англия?

Идваше й да изкрещи, но успя едва чуто да прошепне.

— Мръсник. Гадина.

Той затисна устните й със своите и прекрачи прага. Докато се изкачваше по стълбите към голямата зала, той спря, за да й даде възможност да се огледа.

— Вашият английски крал Едуард е градил крепости, които да държат в подчинение уелските бунтовници. А ние пък сме построили замъка „Пауъл“, за да се преборим с него. Загубили сме, разбира се. Замъкът „Пауъл“ е преминал в английски ръце, когато моят раболепен праотец е запълзял пред новия си господар.

Застанала точно зад него, Ангарад го побутна с длан.

— Горе в стаята ти, Грифит, лейди Мериън ще има възможността да се наслуша на славната история на рода Пауъл, след като оздравее. Това е един стар, мухлясал замък и няма кой знае с какво да се перчиш.

Мериън разбираше Ангарад. Годините на имението се усещаха по липсата на удобства, но те бяха компенсирани с възглавнички, гоблени и постоянно горящи огньове. Комините пушеха, прозорците улавяха всичката дневна светлина и слугите изпълняваха задълженията си с усмивка.

Арт пристъпи и свали шала, с който я бяха наметнали.

— Ще бъдеш добра с лейди Ангарад, нали?

Мериън се подвоуми и ръцете на Арт леко затрепериха.

— Независимо колко противен вкус имат лекарствата, които ти дава, ще ги пиеш, нали?

Тя вирна брадичка и единственото му око се изпълни със сълзи.

— Никога не съм ти казвал, но ти ми напомняш най-голямата ми дъщеря. Няма да понеса загубата на още едно толкова скъпо същество.

— Изнудване — прошепна тя, но знаеше, че ще се предаде. — Обещавам!

Арт се засмя и сълзите му изчезнаха, сякаш беше направил някаква магия.

— Прави това, което ти казва лейди Ангарад, и ще оздравееш. И аз… — той неловко погледна към Грифит, но въпреки това продължи, като взе Лайънъл от Райс, — аз ще се грижа за твоето момченце точно както обещах. Не се тревожи за него.