Читать «Гняв» онлайн - страница 100

— Няма — каза неуверено тя, защото не беше възможно да не се безпокои за Лайънъл. — Няма да се тревожа.

Стаята, в която Грифит я отведе, жужеше от шетнята на прислугата. Те затопляха чаршафите, разпалваха току-що накладения огън, ръсеха с уханни билки чистите рогозки по пода. В огнището вече вреше чайник с вода и Ангарад каза.

— Добре. Донесли сте ми лекарствата.

Слугините се поклониха и се усмихнаха, когато Грифит положи Мериън върху чаршафите. Той се наведе над нея, подпрял юмруци от двете страни на главата й.

— Кроесо и Кимру. Добре дошла в Уелс.

Беше ли почувствала облекчение, когато го видя в онази хижа в планината? Ако беше, не се досещаше защо. Той беше един нахален, противен мъж, който имаше твърде високо мнение за умението си да люби и правото, което му даваше това.

Превъзбудена, тя се опита да го отблъсне. Ангарад направи това вместо нея.

— Остави я на мен — каза възрастната жена.

— Предпочитам да остана да помагам — каза Грифит. — Аз се грижих за нея през целия път до замъка и със сигурност ще съм ти полезен тук.

— Не! — извика с дрезгав глас Мериън.

Ангарад погледна към вратата.

— Райс?

Райс влезе.

— Трябва да обсъдим нещо. Ако ни извиниш, лейди Мериън. Лейди Мериън?

Грифит отговори вместо нея.

— Лейди Мериън Уентхейвън.

— Уентхейвън? — повтори остро Райс. — От Шропшир?

Мериън изплашена вдигна глава.

— Да, от Шропшир — отвърна Грифит. — Но защо?

Райс сложи ръка на рамото на Грифит.

— Трябва да поговорим.

Грифит погледна към леглото, после последва баща си и затръшна вратата зад себе си.

Беше доволен, че това пътуване свърши. Беше на прага да обезумее всеки път, когато видеше зачервените, изпити от изтощителна треска страни на Мериън и тъжните й тревожни очи. Но сякаш неговият дом вече беше започнал да оказва чудотворно въздействие върху нея.

В същото време се досещаше, че го очаква някаква неприятна новина и се обърна към баща си с въпроса.

— Откъде знаеш името на Уентхейвън?

— Един стар просяк дойде пред портите само преди две вечери. Беше загърнат до брадата с дрехи и парцали и куцаше много убедително. Ние разбира се сме християни и го заведохме в кухнята да се нахрани — Райс погледна косо Грифит и добави. — Този английски просяк много ме заинтригува.

— Англичанин? — Грифит изпъна рамене. — Тук?

— Доста голямо отклонение от пътя на един просяк.

— Да. Имаше ли някакво обяснение за пристигането си тук.

— Отначало не. Докато не пресуши голяма част от съдържанието на едно буре с вино. Оплака се, че му станало горещо и свали парцалите от гърба си — усмивката на Райс беше смразяваща. — След това каза, че го е налегнал меракът и се опита да съблазни една от прислужничките. Ако не беше пиян, можеше и да се справи.

— С хубаво лице? Еднорък? — сърцето на Грифит се сви, когато се досети кой е бил. — Харботъл.

— А! Ти го познаваш. Отскоро бил сред свитата на Уентхейвън в Шропшир. Отскоро бил и любовник на дъщерята на графа.