Читать «Гняв» онлайн

22 август 1485

Босуърд Фийлд

Предсмъртни стонове се носеха след Грифит от рода Пауъл всеки път, когато замахваше с окървавения си рицарски меч. Той раздра въздуха с бойния си вик, опъна юздите на коня, за да го извие настрани, и замахна с алебарда.

Първият рицар падна. Грифит нямаше и миг време да се занимава повече с него. Друг рицар зае мястото му, след това още един и още един. Никой от тези изнежени англичани не беше достоен противник за уелсеца, но воините от кралската армия на Ричард продължаваха да атакуват все по-мощно и по-мощно. Грифит пришпори коня си. Изтощеното животно затъваше в мочурището, около него се носеше вонята на смърт и разруха. В същия миг, в който жребецът усети твърда земя под копитата си и дочу кънтежа на мечовете, Грифит застана лице в лице с главния корпус на кралската армия.

С боздуган и брадва Грифит проряза пътека в гъстите рицарски редици. Стонове и писъци оглушаваха ушите му. Сладникава течност с вкус на метал и сол се процеждаше в устата му. Вятърът брулеше бедрата му, докато той покосяваше безмилостно нашественика. Кръв се стичаше от многобройните рани по тялото му и мокреше наметката на коня под доспехите, но не го беше грижа за това.

Беше успял да се добере до Хенри.

Утринните мъгли обгръщаха Грифит. Прорезът на шлема ограничаваше гледката пред очите му, но горе, на хълма, той виждаше знамето с кървавочервената роза на Ланкастър. Там той щеше да се срещне с Хенри Тюдор — последната надежда на рода Ланкастър.

Грифит покосяваше противника изневиделица, носейки се върху гребена на вълната, но нито за миг не забравяше своята цел. Той бавно и неотклонно напредваше и когато приближи съвсем до Хенри, стресна гвардейците му с внезапния си устрем.

— Хенри! Милорд, те ще са тук всеки момент — извика силно той на уелски.

По младежки самонадеяно, Хенри се обърна назад в седлото, кимна с глава и каза.

— Мислиш, че не знам ли?

Той посочи първо към тази част на полесражението, където едната войска беше застинала в очакване, после в обратна посока, към другата съюзническа армия.

— Изпратих съобщение и до двамата предводители. Поисках да атакуват, както бяха обещали, но те дори не се раздвижиха.

— Копелета! — Грифит свали шлема си и жадно отпи от водата, поднесена му от оръженосеца на Хенри.

— Те се заклеха, че ще ни помогнат.

— Предполагам, че по същия начин са се заклели и на Ричард — Хенри обходи с поглед полесражението.

— Те ще изчакват, докато разберат, накъде ще задуха вятърът.

Свирепа усмивка разкриви лицето на Грифит.

— Армията на Ричард е по-многобройна и по-маневрена от нашата, но ние й нанесохме сериозни щети. Убихме най-добрите му командири и техните части са обезсърчени. Но погледни натам, господарю, и виж какво съзират очите ми — той посочи с ръка право през Босуърдските поля. — Ричард от Йорк пристига за главата ти.