Читать «Гняв» онлайн - страница 101

Грифит изръмжа.

— Мръсният кучи син! Нещастен лъжец! Къде е той?

— Последвай ме — и докато вървяха към една стая, намираща се в близост до тази на Мериън, Райс му каза. — Заключен е тук. Даваме му ядене по три пъти на ден и толкова бира, колкото може да изпие. Майка ти му издърпа ръката и я намести. Тя го оправи от махмурлука и последното, което чух, е, че две от слугините го посетили през нощта и се справили и с болката в гащите му. Както подозирах от първата вечер, той е едно красиво добиче.

— Едва ли ще е толкова красив след срещата ни — каза Грифит.

— Милата ти майка няма да одобри такова грубо отношение към един затворник. Тя не може да устои на едно дете, на един сакат човек, както не може да устои на твоята усмивка и ще излекува лейди Мериън. Ще я накара да се чувства по-добре. Именно по тази причина тя направи всичко възможно Харботъл да се чувства добре — той пъхна един масивен ключ в желязната брава и натисна дъбовата врата. Тя изскърца, отвори се и разкри запалено огнище, кушетка, пейка, маса и табла с храна, която можеше да изкуши и най-капризния вкус. С отегчен жест Райс посочи сър Ейдриън Харботъл, завързан за глезена на единия си крак към леглото. — Състраданието й не признава никаква политика.

Харботъл забеляза заплашителния вид на домакина си и нададе вой като притиснат до стената вълк.

— Грифит от рода Пауъл!

С поклон, който пародираше елегантния придворен маниер, Грифит каза.

— Веднага щом чух, че имаме гост, дойдох да ви поздравя. Голяма чест е за мен да приветствам най-добрата шпага в Англия — той прекрачи прага на малката стая. — По-скоро май беше вторият по майсторство?

Харботъл закри наместеното си рамо с ръка и вместо да се защитава със зъби и мускули, използва името на майка му.

— Майка ти ще се разсърди, ако ме докоснеш.

— Майка ми в момента се грижи за лейди Мериън Уентхейвън и е достатъчно далеч, за да чуе писъците ти.

Името на Мериън предизвика лека промяна в Харботъл.

— Лейди Мериън — той произнесе думите, сякаш се наслаждаваше на името. — Пристигнала ли е?

Грифит вдигна ръце и ги вкопчи една в друга, сякаш ги забиваше в мускулестия врат на Харботъл.

Харботъл се изпъна.

— Или думите ти са измамни, както е измамно гостоприемството ти. От самото начало ли е била тук?

Райс хвана Грифит за рамото и промълви.

— Спокойно, момче — той влезе, затвори вратата след себе си и каза на Харботъл.

— Дойдохме да поговорим с теб като цивилизовани хора, нищо повече.

— Искал си да ме затвориш в тъмница! — обвини го Харботъл. — И щеше да го направиш, но твоята съпруга — една истинска лейди не би ти позволила да се отнесеш така с един гост.

— Аз съм бил известен с гостоприемството си в Кимру? — удиви се Райс. — А ти си помисли за това, как биха те приели на друго място.

Харботъл пребледня и измърмори.

— Бих искал никога да не припарвам насам.

— Уентхейвън ли те изпрати? — попита Грифит.

— Не.

Харботъл очевидно искаше да каже нещо повече, но не продължи. От Уентхейвън ли се страхуваше, запита се Грифит. Най-вероятно. Дългата ръка на Уентхейвън беше стигнала чак до замъка „Пауъл“.