Читать «Гняв» онлайн - страница 93

Били изпъшка толкова тихо, че Уентхейвън се усъмни дали е чул добре.

— Но какво ще стане, ако тя иска да се омъжи за сър Грифит? Готов съм да се закълна, че той е почтен мъж.

— Познавам много почтени мъже, които не се отнасят добре с жените си — каза Уентхейвън и Били се съгласи. — Но, въпреки че имах по-големи планове за нея, ако тя иска да се омъжи за сър Грифит, ще й дам благословията си и зестрата й. И от този ден нататък ще наричам уелсците свои най-скъпи роднини.

Били съвсем не изглеждаше очарован от мисълта за сродяване с уелсците, но в същото време беше удовлетворен от великодушното решение на графа.

— Ще избера хора…

— Вземи Кледуин — посочи Уентхейвън.

— На него не може да се разчита.

— Но той е командир на уелсците и говори английски и уелски. Трябва да го вземеш.

Тази препоръка беше оправдана и Били не можа да измисли друга причина, за да се противопостави.

— Както кажете, милорд, но ще го държа под око.

Когато Били се запъти към вратата, Уентхейвън промълви.

— И той ще те държи под око.

Били спря.

— Милорд?

— Много съм ти благодарен. Били. Ти успокои болките в главата, които вече имах от притеснение — Уентхейвън му се усмихна и махна с ръка за довиждане, след което се обърна към Хани.

Когато вече беше сигурен, че Били е достатъчно далеч, за да го чуе, той отиде до прозореца и изля останалата бира. Върна се, наля две чаши вино, взе едната и се върна обратно. С рязко дръпване разтвори завесите.

— Излез и изпий една чаша вино с мен, скъпа моя — каза гой. — И никога не се залъгвай, че можеш да шпионираш своя господар.

Десета глава

— Мериън да е там вътре? — Арт със съмнение погледна към обрулената от ветрове и дъждове окаяна хижа. — Тук? — той обходи с поглед бедното селце, сгушило се в уелската планина Клайд.

— Нищо не разбирам — Грифит не можеше да проумее как Мериън е могла сама да стигне толкова далече и защо беше спряла тук. В първия момент селяните отрекоха да е в хижата, но една дребна монета, подхвърлена към едно от децата, свърши добра работа. Детето се обърна и кимна с главица по посока на хижата. Лицата на селяните станаха мрачни, когато разбраха, че ще ги лишат от богатата пришелка. Скупчиха се по вратите на къщите си и не откъсваха очи от тях въпреки виещия леден западен вятър.

— Защо не е отседнала при духовниците — попита Арт. — Поне щеше да е на топло и в безопасност?

— Защото всеки би я потърсил първо там — това, че я разбираше толкова добре и дори й съчувстваше, не топлеше в момента Грифит. Тя беше принудена да бяга. И бягаше от него.

Арт явно не разбираше, че с думите си раздухва пламъците на неговия гняв.

— Ще те шамаросам, само ако се опиташ да я преместиш.

Подгизнал от дъжда и суграшицата, Грифит намери сили да се пошегува.

— Защо, Арт? Нима имаш предвид, че е по-добре да остане тук, отколкото да дойде при мен на топло — и той повдигна единия край на пелерината си и добави — сухо?