Читать «Гняв» онлайн - страница 91

— Хани. Ела, момичето ми.

Кучето седна и затупа с опашка от удоволствие. Уентхейвън плесна коляното си и то скочи в скута му, готово да изпълни всяко негово желание, вярно до гроб.

Така беше. Това любящо и предано куче изгаряше от желание да му достави удоволствие и никога не го беше разочаровало. Нито пък той него. Кучката го боготвореше. Уентхейвън хареса как се откроява златната козина на кучето върху скъпия плат на жакета му. Хареса и реакцията на Били, която беше точно такава, към каквато той се беше стремил.

Никой човек, който е обичан така предано от едно куче, не може да бъде лош човек. Нито един човек, който се отнася с такава любов към любимото си животно, не може съзнателно да нарани собствената си дъщеря. Уентхейвън нямаше нужда да поглежда към Били, за да се убеди, че всеки път, когато ръката му погалва спаниела, воинът се отпуска все повече и повече. Той го знаеше. Когато реши, че постигнатото го удовлетворява, той вдигна очи към Били и нехайно каза.

— Били, подай ни онова парченце хляб и сиренето. Трябва да сложим нещо в коремчето, а ти през това време ще ми разкажеш как стана така, че сър Грифит изрече пред теб тази клетва.

Обмисляйки всяка своя дума, преди да я изрече. Били започна.

— Той преследваше лейди Мериън, както и аз, и нямаше да го оставя да продължи сам, ако не се беше заклел. Когато го видях за последен път, той се беше отправил по следите й към Уелс.

— Към Уелс? — в гласа на Уентхейвън прозвуча истинска изненада. — Какво я е накарало да тръгне към Уелс?

— Сър Грифит твърди, че тя си мисли, че той няма да я последва там. Аз пък мисля — Били почука челото си с дебелия си пръст, — че тя беше паникьосана и не знаеше накъде бяга.

— Какво може да я е паникьосало?

— Не знам.

— Прекара нощта в спалнята на сър Грифит.

Били поклати глава.

— Не ти ли е казала? Обзалагам се, че и сър Грифит не ти е казал — Уентхейвън забеляза, че Били започва да се колебае. Вече не изглеждаше толкова сигурен в доброто си мнение за Грифит и той се поздрави за атаката. — Е, обсъждаме безопасното завръщане на лейди Мериън.

— Безопасно завръщане?

— Разбира се — Уентхейвън почеса Хани зад ушите. — Лейди Мериън трябва да се върне.

Били заопипва непохватно пълните с храна блюда, които неизменно стояха върху масата.

— Не и ако ще се жени за сър Грифит.

— Били, ние не говорим за някоя селянка. Обсъждаме дъщерята на граф Уентхейвън. Ако сър Грифит иска да се ожени за нея, въпреки че се съмнявам в това, но ако иска, той ще го направи. Едно обаче е сигурно — той не прави това от любов. Бракът с лейди Мериън Уентхейвън е докопване до голям кокал. Семейството му ще иска да знае размера на зестрата й, а аз ще искам да знам какво наследство ще получи от тях в случай, че остане вдовица. Ще трябва да се обсъдят различни договорни отношения между двата рода, та дори и дрехите и покривките, които тя ще вземе. Лейди Мериън ще се върне, защото ще трябва да се прехвърлят земи и пари.